Обжалване на Ревизионен акт – същност
Ревизионните актове представляват индивидуални административни актове, с които се създават права или задължения на ревизираните лица и са свързани с данъчното облагане или задължителното обществено осигуряване. Всяко ревизионно производство започва със Заповед за възлагане на ревизия и завършва с издаването на Ревизионен акт, от органите по приходите по реда на Данъчно – осигурителен процесуален кодекс.
Всичко за данъчната ревизия може те прочетете ТУК.
Ревизионен доклад
Ревизионния доклад е неразделна част от Ревизионния акт. Преди да бъдат установени задълженията, се издава Ревизионен доклад, с който се констатират извършените от ревизираното лице нарушения и същия не може да бъде обжалван. Ревизионният Доклад е констативен и с него не се установяват задължения. Той се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад не може да се обжалва, а само да се възразява, правото на възражение е проявление на правото на защита.
Законът дава възможността на ревизираното лице в 14-дневен срок от получаването на доклада да направи писмено възражение срещу същия. Както и да представи допълнителни доказателства на органите по приходите извършили ревизията. С оглед фактическата и правна сложност на процесната ревизия и необходимостта от прецизното и пълно събиране на доказателства при изготвянето на писмено възражение, ако е необходим срок по-дълъг от определения 14-дневен за подаване на възражение, може да подадете молба, с която да удължите срока му с един месец.
Ревизионен акт
Данъчните задължения и/или задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с Ревизионен акт. Същият се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение срещу Ревизионния доклад. Ревизионния акт се връчва на ревизираното лице и установеното с него задължение подлежи на плащане в 14-дневен срок.
С ревизионния акт се:
- установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;
- възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;
- възстановяват недължимо платени или събрани суми;
Предварително обезпечаване на вземанията
Налагането на предварителни обезпечителни мерки се инициира в хода на извършвана ревизия от страна на НАП или при издаване на Ревизионния акт. Органа по приходите, извършващ ревизията отправя искане до публичния изпълнител за налагането на предварителни обезпечителни мерки. Целта е предотвратяване извършването на сделки и действия с имущество, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено.
Обжалване на Ревизионен акт
Обжалване на Ревизионен акт се извършва в следната последователност:
- Първата жалба следва да бъде подадена до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”.
- В случай, че жалбата Ви е отхвърлена (Ревизионния акт е потвърден), може да обжалвате пред Административен съд.
- В случай, че и Административен съд потвърди Ревизионния акт и отхвърли жалбата, може да обжалвате пред Върховен административен съд.
Обжалване на Ревизионен акт по административен ред
В 14-дневен срок от връчването на акта, той може да бъде обжалван по реда на ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” чрез ТД на НАП.
Имайте предвид, че трябва да се спазват и установените срокове за обжалване. Срокът е преклузивен и подадена жалба след срока е недопустима. Ако срокът е просрочен по основателни причини, решаващия орган може да се произнесе, че жалбата е допустима, въпреки неспазването на срока. Но за да може да бъде удължен срока, е необходимо да бъдат представени доказателства за тези обстоятелства.
Въз основа на така подадената жалба срещу ревизионния акт, Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” прави проверка за нейната редовност, допустимост и основателност. Ако жалбата е редовна и допустима той се произнася по същество с мотивирано решение в 60 дневен срок, с което може да потвърди Ревизионния акт в обжалваната част, ако счете, че е законосъобразен. Да измени Ревизионния акт, като същия не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. Да отмени изцяло или частично Ревизионния акт, като в този случай преписката се връща на органа по приходите издал ЗВР.
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” издава задължителни указания за издаването на нов Ревизионен акт в следните случаи: при непълнота на доказателствата; при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършването на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалване; Само веднъж преписката може да бъде връщана за нова ревизия.
Важно е да се отбележи, че нито самото обжалване на Ревизионен акт, нито образуването на съдебно производство пред Административен съд, не спират неговото изпълнение.
Тоест, установените с Ревизионен акт задължения са вече дължими и публичният изпълнител по молба на ревизиращият екип или на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” може да Ви наложи обезпечителни мерки. Жалбоподателя може да подаде искане за спиране на изпълнението пред Директора на Дирекция „ОДОП”, като към същото трябва да се представят доказателства за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането.
Директорът на Дирекция „ОДОП” е длъжен да спре изпълнението на Ревизионния акт, особено ако представеното обезпечение е в пари, държавни ценни книги или др. и е в размер на самото задължение.
Обжалване на Ревизионен акт по съдебен ред
Ако смятате, че Решението на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е неправилно и незаконосъобразно, същото може да бъде обжалвано пред съответния Административен съд. Жалбата до Административен съд се подава също в 14-дневен срок от получаването на Решението. Ревизионния акт може да се обжалва пред Административен съд, само в частта в която акта е потвърден. Същата се подава чрез Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” до компетентния Административен съд.
Съдебното производство е със засилено служебно начало. Съдът не се ограничава само с основанията посочени от жалбоподателя и е длъжен служебно, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения Ревизионен акт на всички основания. В първоинстанционното производство е важно как съдът ще разпредели доказателствената тежест, коя страна какво трябва да доказва.
В случаите когато органите по приходите са констатирали, че дружеството регистритано по ДДС е ползвало неправомерно данъчен кредит и е знаело или е било длъжно да знае, че доставките са част от данъчна измама, доказателствената тежест е върху НАП. В производството пред Административен съд се събират следните видове доказателства: писмени доказателства, експертизи, разпит на свидетели. За събиране на доказателствата, съдът призовава страните в открито съдебно заседание, като същия се произнася с Решение в едномесечен срок след последното по делото заседание.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично Ревизионния акт, да го обяви за нищожен, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
Касационно обжалване пред Върховен административен съд
Решенията на Административен съд подлежат на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България. Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от неговото получаване. Касационното решение е окончателно и не подлежи на обжалване, то има сила на пресъдено нещо.
Касационната жалба се подава, когато Решението на Административен съд е нищожно, недопустимо или неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Същата задължително се преподписва от адвокат данъчно право или юрисконсулт освен ако жалбоподателят или негов представител няма юридическа правоспособност.
Върховен административен съд може да остави в сила Решението на административния съд или да го отмени в оспорваната му част, ако същото е неправилно. Ако Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, ВАС решава делото по същество.
Ако върховните съдии установят съществени нарушения в съдопроизводствените правила или трябва да бъдат установени факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, могат да върнат делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като дават задължителни указания за прилагане на закона.
На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата.
Важно! Решенията на административните съдилища по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато Ревизионният акт е издаден на юридически лица, не подлежат на касационно обжалване пред Върховния административен съд и същите са окончателни.
Защо да използвам услугите на адвокат данъчно право при обжалване на Ревизионен акт?
Данъчното право е много специфична и трудна материя, която изисква особени и задълбочени знания. Ако Ви предстои ревизия или има издаден Ревизионен акт срещу Вас, с който са установени публични вземания, е необходимо своевременно да се свържете с адвокат данъчно право, който да защитава правата Ви, както пред административния орган, така и пред съда. Процедурата по обжалване на Ревизионен акт е сложен проце и за да доведе до желаният от Вас резултат, би било добре да се доверите на професионалист- адвокат данъчно право.
