Отказ от наследство

Отказ от наследство

Отказ от наследство - ПЪЛНО РЪКОВОДСТВО! Какво трябва да знаете, какво трябва да направите и кои са стъпките, които трябва да предприемете, за да се откажете от наследство?
advo.bg отказ от наследство

Какво е наследство?

Когато едно лице почине, съвкупността от неговите имуществени права и задължения преминават към наследниците му. Наследодател може да бъде само физическо лице, но наследници могат да бъдат също и юридически лица, а при определени условия – държавата и общините. Правото на наследяване най-общо казано, представлява правото на едно лице да получи или да откаже наследствената маса (отказ от наследство), която му се полага в качеството на наследник на починалия – наследодател.

Законодателят е дал две възможности за наследяване – по закон и по завещание. Ако липсва завещание или наследодателя не се е разпоредил с цялото си имущество в завещанието (ако има такова), наследяването се извършва по закон. Тоест законните наследници на починалото лице наследяват цялото имущество по право. В случай, че е налице завет, респективно завещание, както и други безвъзмездни разпореждания с имуществото на наследодателя, извършени приживе от него, наследниците отново ще получат остатъка от наследственото имущество, но до размера на разпорежданията с него, стига да не е накърнена тяхната запазена част.

Повече по темата за завет и завещание.

Важно! Наследяването по силата на закон или въз основа на общо завещателно разпореждане крие и своите рискове ако към момента на приемането му не бъде проверен неговия състав. Съгласно Закона за наследството наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Единствените облагодетелствани, които получават само права, но не и задължения след откриване на наследството са заветниците по завет.  

Кога е по – добре да се откажа от наследство?

За съжаление у нас липсва единен регистър, посредством който след смъртта на едно лице, наследниците могат да разберат какви са активите и пасивите на наследството. Твърде е възможно наследник да разбере за задължение на свой наследодател, дълъг период след приемането на наследството, особено що се отнася до задължения, които не са обезпечени със залог или ипотека, и които все още не са предадени за събиране от частен съдебен изпълнител. Следва да знаете също, че за задълженията, произтичащи от приетото наследство, Вие отговаряте и с личното си имущество.

Твърде често, търсенето на изпълнение от наследник, който дори не подозира за налични дългове, дълго време след приемането на наследството се явява стратегия на кредиторите. По този начин, възползвайки се от емоционалното състояние на наследниците вследствие на преживяната от тях лична загуба, кредиторите поставят наследниците в ситуация, от която няма мърдане.

Как да проверя притежаваните от наследодателя ми права и задължения?

Както споменахме, няма единен регистър за това. Ето защо е от изключително значение да се обърнете към специалист, който да извърши пълна и обстоятелствена проверка на наличните пасиви и активи. Малка част от справките, които трябва да се направят задължително преди да се предприема отказ или приемане от наследство са:

  • справка от Камарата на частните съдебни изпълнители за наличие на  изпълнителни дела, длъжник или взискател, по които е наследодателят Ви;
  • справка от съответната община за декларирано недвижимо и движимо имущество;
  • справка от Имотния регистър, от която да стане видно наличието на притежавани и отчуждени недвижими имоти, както и уредените тежести и ограничени вещни права върху тях;
  • справка от електронния регистър на Нотариалната камара на Република България за наличие на вписани завещания;
  • направите справка в БНБ за наличие на сметки и спестовни влогове, както и инвестиции във фондове;
  • справка от Централния кредитен регистър (ЦКР) за кредитна задлъжнялост от на наследодателя;
  • справка в Търговския Регистър и регистър БУЛСТАТ – относно участието е управлението и собствеността на търговски дружества и организации;
  • справка в Районния съд по постоянен адрес на наследодателя – относно наличие на висящи дела;
  • справка в ТД на НАП за наличие на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски;

Ако след обстойна проверка, стане ясно, че пасивите са в пъти повече от активите, в такъв случай, най-доброто решение е да се откажете от наследство.

Как да се откажа от наследство?

Отказът от наследство трябва да направите преди наследството да бъде прието, било то изрично или чрез манифестиране на действия в тази насока. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН „приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество“. Такова несъмнено действие може да бъде тегленето на парични суми от сметката на наследодателя. В този случай наследството се счита за прието.

Ето защо, ако не сте сигурни дали ще приемете или не наследството, по никакъв начин не трябва да си служите или разпореждате с имуществото част от него, за да бъде валиден отказа ви впоследствие.

Стъпки за отказване от наследство:

  1. Следва да се снабдите с препис-извлечение от акт за смърт на вашия наследодател.  Смъртния акт се издава от общината по последния постоянен адрес на починалия, след подаване на искане по образец,  ведно с квитанция за платена държавна такса. В повечето случаи удостоверението се издава в срок до 3 работни дни, но може да бъде издадено и на момента.
  2. Удостоверение за наследници- същото се издава от общината, района или кметството по последния постоянен адрес на починалото лице. Искането за издаване на удостоверение за наследници също е по образец и трябва да представите препис-извлечение от акт за смърт и документ за платена държавна такса. В случай, че се доверите на адвокат наследствено право за заявяване издаването на посочените документи, следва да знаете, че адвокатските пълномощни не подлежат на нотариална заверка, така че сте облекчени от заплащането на такива допълнителни разноски.

След като се снабдите с гореописаните документи, следва да подадете писмено заявление за отказ от наследство до районния съд, в района на който е открито наследството.

Подаване на заявление до Районен съд

До районния съд, в района на който е открито наследството трябва да подадете писмено заявление по чл.52 от Закона за наследството, като към него следва да се приложат следните документи:

  • Препис извлечение от акт за смърт.
  • Удостоверение за наследници.
  • Вносна бележка за платена държавна такса- в размер на 25 лв. (20 лв. за вписването на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение).
  • Адвокатско пълномощно, ако заявлението се подава от адвокат.

Отказът се вписва в особената книга за приемане и отказ от наследство при същия съд. След като отказът бъде вписан, следва да получите удостоверение от съда, за неговото вписване.

Доколкото правото да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, е строго лично, то следва, че сезиращото съда заявление трябва да е подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, упълномощен изрично за това. Въпреки противоречивата практика на съдилищата, които в някои случаи изискват нотариална заверка на подписа, то ако заявлението е съставено и подписано от заявителя,  следва да бъде вписано в особената книга на съда без проблем.

Важно! Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд, в района на който е открито наследството. До вписването на отказа в тази книга се счита, че няма отказ от наследство, дори и заявлението за отказ да е с нотариална заверка. Ако от датата на подписване на заявлението за отказ от наследство до датата на вписването му в специалната книга на съда, наследството е прието, отказът е недействителен.

Последици при отказ от наследство

  • След вписването на отказа в особената книга на съда следва да се счита, че отказалият се изобщо не е придобивал качеството на наследник.
  • Той не може да оттегли своя отказ, следователно губи всички облаги, но се освобождава от всички тежести, с които е обременено наследството.
  • Не може да бъде направен отказ от наследство в полза на друг наследник. Отказ от наследство на един наследник води до уголемяване на дяловете на всички останали наследници.

Адвокат наследствено право

Добре е да сте запознати с всички последици при отказ от наследство и е препоръчително да използвате услугите на адвокат наследствено право, за да сте сигурни, че сте взели най-доброто решение.

Винаги съветваме нашите клиенти, след запознаване със ситуацията внимателно да преценяват дали е по-благоприятно за тях да направят отказ от наследство или да приемат наследството по опис. Във всички случаи, ако имате някакви притеснения относно задълженията на починалия, е добре да се консултирате с адвокат наследствено право, за да сте сигурни, че сте взели най-доброто решение за себе си.

Често задавани въпроси

Мога ли да се откажа от част от наследството?

Отказът от наследство важи винаги за цялото наследство. Не може например да се откажете от лек автомобил, който притежава наследодателя Ви, а да приемете апартамента му.

Има ли срок за отказ от наследство?

Отказът от наследство не е обвързан със срок, но основното тук е отказа да бъде направен, преди да приемете наследството.

Имам задължения и съответно кредитори по тях, ако се откажа от наследство може ли отказът ми да бъде отменен?

Кредиторите могат да искат унищожението на отказ от наследство в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. В такъв случай е добре да използвате услугите на адвокат наследствено право.

Може ли ненавършил пълнолетие да направи отказ от наследство?

В последните години има противоречива съдебна практика в тази насока. След последното Определение на ВКС от октомври 2020 г. по такъв казус, следва да се даде следния отговор на въпроса: районният съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство от или от името на малолетен или непълнолетен наследник. Въпросът е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно тази разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни.