Настъпването на перемпция е основание за прекратяване на изпълнително дело при ЧСИ. Перемпцията няма легална дефиниция в българското право. Идеята на перемпцията е да „санкционира” кредитора, ако същият е образувал изпълнително дело срещу длъжник и е загубил интерес към него, след като не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години.
Какво е перемпция?
Перемпцията най-общо казано е основание за прекратяването на едно изпълнителното производство (дело), при условие че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Самото прекратяване е описано в чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. При наличието на това основание изпълнителният процес се прекратява по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител (постановлението) има единствено констативно значение, тоест прогласява настъпилото вече прекратяване.
Тук много важно е да се отбележи, че не подлежат на перемиране (прекратяване) изпълнителни дела за издръжка.
Прекратяване на изпълнително дело при ЧСИ
Ако са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т.8, от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител, с което се прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а констатира едно вече настъпило (по силата на закона) прекратяване. Прекратяването на изпълнителното дело настъпва ex lege, без да е необходимо съдебният изпълнител да констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт.
Макар обаче да не обуславя прекратяването на изпълнителното производство, постановлението е необходимо, за да се приложат някои от последиците на прекратяването. Тоест, постановлението има само декларативно действие, не и конститутивно. Постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
Във всички случаи е добре да се консултирате с добър адвокат, който да се запознае в детайли с делото и така наистина да бъдете сигурни, че е настъпила перемпция.
Изпълнителният процес при тук разглежданите основания се прекратява с факта на настъпването на основанието за прекратяване на делото. От този момент започва да тече и нова погасителна давност (за самото вземане) – не от датата на постановлението и не от датата на настъпване на основанието ex lege. Новата погасителна давност започва да тече от предприемането или поискаването на последното по време валидно изпълнително действие.
Важно! Извършените след изтичане на двугодишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразно извършени и не прекъсват погасителната давност по отношение на вземането.
Следва да се има предвид, че прекратяване на изпълнително дело при ЧСИ на това основание, не погасява самото вземане. То ще продължи да съществува като дълг, макар този изпълнителен процес да е прекратен. Няма никаква пречка за образуването на ново изпълнително дело, доколкото не е изтекла давността за самото вземане, която съгласно задължителната съдебна практика е 3 години за периодично вземане и обща погасителна давност – 5 години. Ако този давностен срок за съответното вземане не е изтекъл, материалното право на взискателя не е погасено и той може да образува ново изпълнително производство за същото вземане.
Погасителна давност в изпълнителния процес
Давността в правото представлява определен период от време, с изтичането на който закона свързва настъпването на определени правни последици – невъзможността на кредитора да защити правата си по съдебен или изпълнителен ред (погасителна давност).
Погасителната давност е уредена в разпоредбите на чл. 110-120 от ЗЗД, като същата представлява срок, след чието изтичане кредитора по едно правоотношение губи своето право за принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане. Погасителната давност като юридически факт, не погасява правото на кредитора, а поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение. Кредитора не губи самото вземане, а само при възражение от длъжника губи правото си да го събере по принудителен ред.
Съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата погасителна давност е винаги 5 години.
Например при така наречените „периодични плащания” (плащане на наем, задълженията за ток, вода, парно и др.), същите се погасяват с изтичането на кратката 3 годишна давност. В случай, че въпросните задължения обаче са установени с влязло сила съдебно решение, защото кредиторът е предявил вземането си по съдебен ред в 3 годишния давностен срок, преди същия да изтече, тогава в изпълнителното производство за тях вече се прилага 5 годишната давност.
В хипотезата на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
От кога започва да тече погасителна давност в изпълнителния процес?
Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26 юни 2015 г. на Тълкувателното решение по т.д. № 2/2013 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС). Въз основа на противоречивата съдебна практика, Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г., ОСГTК на ВКС, с което потвърждава изцяло Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
Тоест погасителна давност започва да тече от 26.06.2015г. и се приема, че до тази дата, погасителна давност не е текла.
Прекъсване на давността
Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
Давността НЕ се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е само едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.
Не са изпълнителни действия и НЕ прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на справки, проучването на имущественото състояние на длъжника, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение и др.
Важно! Ако вземането е погасено по давност и взискателят е преобразувал изпълнителното дело, то Частния съдебен изпълнител не е длъжен да го прекрати, защото е констатирал наличие на насъпила погасителна давност.
В този случай, единственият способ за защита на длъжника е предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по изпълнителния лист.
С какво можем да Ви бъдем полезни и какви са стъпките за отпадането на вашите задължения?
Важно е да се установи през коя година е образувано изпълнителното дело, като след тази проверка е необходимо да се направи справка по самото изпълнително дело, за да се установи какви изпълнителни действия са били предприемани през годините. Тази проверка е необходимо да се извърши от опитен адвокат, специализиран в тази материя, за да се направи преценка кои предприемани действия съставляват изпълнителни действия и кои не.
Само изпълнителните действия и то ако са извършени надлежно, водят до прекъсване на давността, от който момент започва да тече нова погасителна давност.
Ако се доверите на нас, адвокатска кантора “Благоев и Чолаков” след проучване и даване на становище по изпълнителното дело, ще Ви посъветваме какви действия може да се предприемат във връзка с неговото прекратяване и по възможност заличаване на Вашите задължения. Практиката ни води до извода, че много често съдебните изпълнители умишлено прикриват факта на настъпила перемпция и не прекратяват изпълнителните дела под предтекст, че са извършвани периодични справки.