Причините, поради които се стига до прехвърляне на фирма могат да бъдат много и разнообразни – производствени, финансови, лични и други. Каквито и да са те обаче, трябва да имате предвид, че за съжаление, смяната на собствеността в едно търговско дружество много често се оказва не толкова лесно и достъпно, колкото самото му създаване.
В настоящата статия ще разгърнем въпроса за прехвърлянето на собствеността на търговските дружества. Като най-разпространени форми за осъществяване на търговска дейност у нас, ще се съсредоточим върху особеностите, които законодателството ни урежда по отношение на ЕООД и ООД.
Способи за прехвърляне на фирма
Правната възможност за прехвърляне на търговско предприятие е призната и уредена в чл.15, ал.1 от ТЗ. Според посочената правна норма, търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите.
Естествено, най-разпространена е покупко-продажбата на търговско дружество като възмезден вариант срещу прехвърлените права, досегашният собственик да получи съответната сума. За да се счете за валидно сключен договорът, с който се прехвърлят тези права, задължения и фактически отношения от досегашния собственик/собственици към трето за дружеството лице, необходимо е постигане на съгласие относно съществените елементи на конкретния договор.
Te най-общо могат да се сведат до две основни групи- относно самото търговско дружество и относно правния акт (сделката), посредством която тази съвкупност от права, задължения и фактически отношения ще премине към новия си собственик/собственици. В тази връзка, възможно е прехвърляне на фирма посредством продажба, дарение, замяна и др.
Както споменахме вече, какъвто и вид сделка да предпочетете за прехвърляне на фирма, важно е изискването за материализиране на сделката в писмена форма и закрепянето ѝ чрез нотариално заверяване на подписите, да бъде спазено, тъй като това обуславя действителността на сделката.
Друга важна особеност е, че договорът подлежи на вписване в търговския регистър, съгл. чл.16, ал.1 от ТЗ, но вписването има само оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката. Оповестителното действие се отнася до третите лица.
От деня на вписването, вписаните обстоятелства се считат за известни и на тези трети лица, на които те преди това не са били известни. Или оповестителното действие на вписването може да бъде окачествено като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства.
Решение за смяна на собствеността
Условията, при които следва да се осъществява прехвърляне на дялове между съдружници са установени в чл. 129 ТЗ, който предвижда две хипотези на прехвърляне на дружествени дялове:
1) от един съдружник на друг, което се извършва свободно;
2) от съдружник на трето лице /несъдружник/, за което се изисква: спазване на изискванията за приемане на нов съдружник – решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, и липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски към работници и служители, което се удостоверява пред съответния съдия по вписвания посредством надлежно попълнена декларация, която не се заверява нотариално.
Важно е да знаете, че съгласно чл. 137, ал. 4 от ТЗ, за взетото решение за прехвърляне на собствеността или на част от нея, се съставя протокол от проведеното общо събрание, който протокол следва да бъде с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в действащия към датата на вземане на решението за продажба, дружествения договор, не е предвидена обикновена писмена форма.
Посоченото важи и при ЕООД, но там вместо протокол от решението на Общото събрание на съдружниците, се изготвя протокол от решението на едноличния собственик на капитала.
Отговорност след продажба на фирма – ООД/ЕООД
Търговският ни закон предвижда, че със сключването на договора за прехвърляне на фирма, по силата на чл.15, ал.3 от ТЗ, възниква солидарна отговорност след продажба на фирма между отчуждителя и новия собственик за съществуващите към момента на прехвърлянето задължения, включени в предприятието или в обособената част от него.
Отговорността е ограничена до размера на получените права, като съгласно чл.15, ал.3, изр.2 от ТЗ кредиторите на търсими (непарични) задължения са длъжни да потърсят изпълнение първо от отчуждителя. Следва да имате предвид, че изрично в чл. 15, ал. 3 от ТЗ е посочено, че такава отговорност между отчуждител и приобритател може и ще възникне, доколкото не е уредено друго с договора, с който се прехвърля самото дружество.
Тази солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника е законова и е уредена като вид лично обезпечение на кредиторите на предприятието на отчуждителя. Право на търсещият изпълнение обаче е да избере срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си, както и дали да го насочи срещу двамата.
Извън Търговския закон, регламентация по отношение на възникването и размера на отговорността между прехвърлител и приобритаел е предвидена в чл. 124, ал. 2 от ЗКПО (Закон за корпоративното подоходно облагане). Съгласно същата, при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
Друга значителна разлика с уредбата в ТЗ, е тази, че в ЗКПО липсва законов предписание, което да урежда, към кого между прехвърлител и приобритател следва да се обърне държавата при събиране на публичните си задължения. Както вече се изтъкна, чл. 15, ал. 3 от ТЗ, изрично урежда поредността при търсене на изпълнение на непарични задължения (например задължение за конкретно действие или бездействие.
Това се отнася обаче само за частно- правните задължения. При публичните задължения, каквито са тези за данъци, кое е задълженото лице се определя от данъчния закон, а не по силата на договорка между страните по договора за прехвърляне на предприятието.
Промяна в обстоятелствата на ООД и ЕООД
- Смяна на управител
Управителят е една от най-важните фигури в ООД, респ. ЕООД. Той е лицето, което представлява дружеството в отношенията му с трети страни, той носи и отговорност за начина си на управление и по отношение на него в закона са предвидени редица изисквания, за да може да заеме тази длъжност.
Тези обстоятелства съдиите по вписвания, в съответствие с повелите на закона, изискват да се удостоверят и докажат, посредством попълването на декларации, които подлежат на обявяване в Търговския регистър, за да бъде действителна представителната власт на управителя.
Що се отнася до смяната на нов управител с досегашния, същата изисква няколко последователни акта, а именно:
- Освобождаване от делегираната представителна власт на досегашния управител и избор на нов управител, което става с Решение на общото събрание на съдружниците (при ООД) или Решение на едноличния собственик на капитала (при ЕООД). Тук важи казаното за формата на взетото от ОС или едноличния собственик Решение. Последното, освен ако не е предвидено друго в досегашния дружествен договор или учредителен акт, следва да бъде съставено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно;
- Изготвяне на нов Дружествен договор (при ООД) или Учредителен акт при (ЕООД);
- Съгласие за приемане на управлението от новия управител, което се извършва посредством полагането на подпис върху нарочна декларация, която се заверява нотариално;
- Представяне на декларации по чл. 13, ал. 4 от ТЗ, чл. 141, ал. 8 от ТЗ и чл. 142 от ТЗ, с които декларации управителят декларира, че не е обявяван в несъстоятелност и не е бил част от управлението на други ЮЛ, обявени в несъстоятелност, както и че, без съгласието на дружеството няма да извършва и да участва в други дружества, извършващи конкурентна на ЕООД/ООД дейност;
- Вписване на промените в Търговския регистър;
- Промяна на адрес и предмет на дейност
Този тип промени не изискват нищо друго освен вземане на Решение за съответната промяна (в обикновена писмена форма) и разбира се съставяне на нов Дружествен договор (при ООД) или Учредителен акт при (ЕООД).
Защо да се доверите на добър адвокат търговско право в тези случаи?
С прехвърляне на фирма се прекратяват всички връзки между стария собственик и дружеството, от една страна, а от друга, отношенията между досегашния собственик и всички трети страни, с които той си е взаимодействал като представител на дружеството. Ето защо, почти винаги смяната на собствеността е свързана с уреждането на финансови въпроси, които засягат правната сфера на участващите в продажба на фирма страни.
За да сте сигурни, че сключвате сделка във Ваш най-добър интерес, Ви съветваме да се обърнете към добър адвокат търговско право, който не само да изготви съответните документи по прехвърляне на фирма, но и да Ви представлява във воденето на преговори за продажбата.
С помощта на адвокат търговско право, ще бъдете напълно наясно и относно каква отговорност след продажба на фирма ще носи продавачът на дружеството.
