С агресивното си поведение от позицията на силна страна в договорните отношения, особено при отпускането на банков кредит, банките налагат на потребителите на услугите им неравноправни клаузи в договорите, с които си гарантират своите огромни печалби. Много често те са във вреда на клиента и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя.
Значението на банковия кредит (заем) в днешно време
По своята същност, договорът за банков кредит е договор, по силата на който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а другата страна – заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, както и да плати договорената лихва.
За обезпечаване на своето вземане, банката може да учреди законна ипотека върху недвижимите имоти и вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на банков кредит – чл. 61, ал. 4 от Закона за кредитните институции.
В последните няколко години интересът към тегленето на банков кредит се увеличи значително, в сравнение с предходните години, дали заради ниските лихвени проценти или заради желанието за инвестиции без да се нарушават спестяванията ни, резултатът е налице- все повече оплаквания и дела на длъжници – физически лица, които решават да защитят правата, които банките в практиката си решават да потъпчат пред своите интереси.
Незаконосъобразност
Едно от съществените задължения на банката във взаимоотношенията ѝ с редовните кредитополучатели е да освободи предоставеното обезпечение в срок не по-дълъг от 14 дни от искането на клиента и заплащане на дължимите такси – чл. 61, ал. 5 ЗКИ. С други думи, при пълно погасяване на кредита, заемателят следва да иска от банката да заличи вписаната ипотека. Ипотеката, макар и законна, не може да се заличи без изричното съгласие на банката, а тя не инициира заличаването без уведомление от кредитополучателя.
Лихви по кредита
Друг важен момент във връзка с отпускането и последващото обслужване на така предоставения банков кредит са дължимите към банката лихви, такси, комисиони и други разходи пряко свързани с договора за кредит.
Лихвата по банковия кредит представлява цената или така да се каже – възнаграждението, което заемодателят е длъжен да плати на банката за ползването на заетите парични средства. Във връзка със заплащането на лихвите и останалите разноски по кредита, вероятността да възникне спор относно правото и размера на погасяването им е голяма.
В своята практика банките често пренебрегват силно закрепените в банково право принципи на индивидуализация и информираност на своите клиенти – физически лица и това е така, защото законът третира потребителите със засилена грижа за разлика от търговците, които се считат за професионалисти. Тези принципи се отнасят до общите условия на банката, които са неразделна част от всеки отпуснат кредит.
“Скрити разходи” по банков кредит
Едни от най-често срещаните задължителни разходи по кредита са:
- Месечна такса за поддържане на сметка към банката;
- Месечна/годишна премия по застраховки относно кредита;
- Месечна/годишна такса за управление по дебитна/кредитна карта;
- Месечна/годишна такса за поддържане на определен пакет от услуги;
Когато теглите банков кредит, винаги трябва да се информирайте за всички разходи – не само при усвояването, а и през годините до неговото погасяване. Обикновено банките предлагат пакетни „безплатни услуги“ заедно с кредита, които в даден момент във времето вече не са безплатни – например таксата по кредитната карта престава да е нулева от третата година, застраховката по ипотечния кредит започва да се дължи от петата година и др.
Разходите по един банков кредит не включват единствено и само лихва и главница, но и такси и за кандидатстване, такси за усвояване, комисионни, застраховки, разходи по регистриране и оценка на обезпечения и др. Задължително трябва да прецените вашите финансови възможности, преди да пристъпите към усвояване на кредита относно лихвите и главницата и всички други разходи.
Неравноправни клаузи в Общите условия при отпускането на банков кредит
По своята същност общите условия съдържат в себе си правата и задълженията на всяка страна, способите за изчисляване на основния лихвен процент върху отпуснатия кредит, таксите във връзка с това, както и редът, сроковете и начинът за погасяване на отпуснатия кредит. Доколкото страна по договора за ипотечен кредит е физическо лице, на което по силата на същия е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Във връзка с това разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП.
Клаузите, които не са индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна точка на неравноправния им характер само ако не са изразени ясно и разбираемо за потребителя.
Що се отнася до изискването за ясен и разбираем език на клаузите, съдържащи се в общите условия на отпуснатия кредит, това включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни са били индивидуално уговорени с него. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена се носи от доставчика на услугата – в конкретния случай банката.
Изключение от принципа
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило, като основният критерии за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансовата услуга, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор.
По повод на това предвидено в закона изключение, за да защити действията си пред съда в много случаи банките се позовават именно на него. Съдилищата обаче, са длъжни да следят за наличието на предпоставките, които го пораждат, поради което в много от случаите възраженията на банката остават без уважение.
Как можем да Ви помогне адвокат по банково право от нашата кантора?
Всички изложени до тук действия на банките – заемодатели водят до нарушаване изискването за добросъвестност, но също и до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя по съответния банков кредит, затова, ако Вие се намирате в сходна позиция и смятате, че правата Ви са накърнени, следва да се обърнете към добър и опитен адвокат по банково право.
Ние, от Адвокатска кантора “Благоев и Чолаков” в областта на банковото право можем да Ви съдействаме както с правно консултиране, с помощта на което да разберете дали правата Ви действително са накърнени и не дължите поисканото от банката, така и с воденето на съдебно дело срещу действията на банката.
