Данъчна ревизия 2026 – права, процедура и обжалване

Какво е данъчна ревизия и кога НАП я възлага

Данъчната ревизия НАП е специфично административно производство, регламентирано в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), чл. 110-129. Целта й е да установи с обвързваща сила точния размер на публичните задължения на ревизираното лице – данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби и лихви.

Нормативна рамка – ДОПК чл. 110-129

• Чл. 110 ДОПК – общо основание и вид на производството
• Чл. 112-113 ДОПК – възлагане и съдържание на заповедта
• Чл. 114 ДОПК – срокове
• Чл. 117 ДОПК – ревизионен доклад
• Чл. 118-120 ДОПК – ревизионен акт
• Чл. 152-160 ДОПК – обжалване
• Чл. 133-134 ДОПК – повторна ревизия
• Чл. 155 ДОПК – основания за прекратяване / възобновяване

Производството е строго формално – пропускане на срок от страна на НАП или на ревизираното лице има материалноправно значение и често е основание за отмяна на РА в съда.

Разлика между данъчна ревизия и данъчна проверка

Двете често се бъркат, но са различни правни институти:

Ако сте получили Протокол от данъчна проверка с констатации, които не приемате, в повечето случаи следващата стъпка е или доброволно коригиране на декларациите, или разширяване на контрола в пълна ревизия по инициатива на НАП.

Основания за възлагане на ревизия НАП

НАП възлага ревизия при:

• Подадена декларация с нулеви или нетипични показатели (много високи декларирани доходи) спрямо предходни периоди
• Съпоставителен анализ (cross-check) с контрагенти, чиито декларации не съответстват
• Подадени сигнали от трети лица
• Риск-базиран избор по алгоритъм на НАП (размер на оборот, отрасъл, хронологични аномалии)
• Заявление за възстановяване на ДДС над определен праг
• Прекратяване на дейност или закриване на фирма – не е автоматично основание за ревизия. За заличаване от Търговския регистър се изисква удостоверение от НАП по чл. 77 ДОПК, което се издава след проверка за наличие на задължения – това НЕ е равнозначно на пълна ревизия. При ликвидация или дерегистрация по ЗДДС възниква задължение за начисляване на данък върху наличните активи (чл. 111, ал. 1 ЗДДС) – често повод за проверка или ревизия НАП, но не безусловно задължение

Промени от 01.01.2026 г. след валутния преход към евро

С влизането на България в еврозоната от 01.01.2026 г. и приемането на ДВ бр. 115/30.12.2025 редица парични прагове в данъчните закони са превалутирани в евро (напр. прагът за задължителна регистрация по ДДС – 51 130 евро). Важно е обаче да се направи разграничение:

• Размерите на глобите и имуществените санкции по ДОПК чл. 178-185 към момента остават в лева – текстовете на ДОПК все още не са превалутирани за санкциите. Еквивалентите в евро в настоящата статия са дадени само за разбираемост по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лв.
• Праг за наказателна отговорност по чл. 255 НК (укриване на данъчни задължения в големи или особено големи размери) – посочен в НК в лева. При бъдещо превалутиране на НК евентуално ще се изменят и тези прагове, но към момента законът остава с lev-размерите.

💡 Практическо правило: Когато виждате в статия „X евро“ като санкция/глоба по ДОПК – проверете оригиналния законов текст. Ако законът е в лева, евро-еквивалентът е само за ориентация, не е нормативен размер.

Как започва данъчната ревизия – Заповед за възлагане (ЗВР)

Ревизия НАП задължително започва със Заповед за възлагане на ревизия – писмен административен акт, издаден от органите по приходите (НАП).

Кой има право да възложи ревизия

Компетентни да възложат ревизия са:

• Орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция на НАП – стандартната хипотеза за повечето ревизии на местни данъчни лица
• Изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски (използва се при значими, сложни или национално значими случаи)

Представител в производството – специфична хипотеза по чл. 126 ДОПК

Ако в ревизионното производство участват множество правоприемници или лица, които отговарят за задълженията (например няколко наследници, солидарни длъжници, лица с гарантираща отговорност по чл. 19 ДОПК), се прилага чл. 126 ДОПК. В тези случаи органът по приходите писмено уведомява засегнатите лица и ги поканва в определен срок, но не по-малко от 14 дни, да посочат общ представител в производството. Общият представител представлява лицата/лицето до приключването на ревизията – смяната му в хода на производството е ограничена.

⚠️ Важно разграничение: Това е специална процедура, приложима при хипотезата по чл. 126 ДОПК (множество отговорни лица), а НЕ общо правило за всяка ревизия. При стандартна ревизия на едно търговско дружество или на едно физическо лице не се изисква задължително назначаване на общ представител преди ЗВР – лицето просто може да упълномощи адвокат по реда на ЗА във всяка фаза.

💡 Практическа бележка: Ако попадате в хипотезата на чл. 126 ДОПК или дори при обикновена ревизия – назначаването на адвокат като представител още преди ЗВР е силна форма на защита. Адвокатът участва във всички процесуални действия от самото начало, включително в планирането на работата с документацията и стратегията на възраженията преди официалното стартиране на ревизията.

Съдържание на ЗВР (чл. 113 ДОПК)

ЗВР трябва да съдържа:

• Имената и качеството на органа по приходите, който я издава
• Данни за ревизираното лице (име/наименование, ЕГН/ЕИК, адрес)
• Обхват – видове задължения и периоди, които се проверяват
• Имената на ревизиращите органи (лицата, натоварени с ревизията)
• Срок за приключване (стандартно 3 месеца)
• Подпис и печат на издателя

Липсата на който и да било от тези реквизити е основание за нищожност на заповедта и впоследствие на ревизионния акт – производството се счита за невъзникнало, а евентуален ревизионен акт на негова основа е нищожен.

Връчване на заповедта

ЗВР се връчва лично на ревизираното лице, на негов законен представител (при юридически лица – управител), чрез изпращане на имейл адрес, на който има препратка (линк) за активиране, или по електронен път чрез Системата за електронно връчване. От датата на връчване започват да текат сроковете на ревизията.

Може ли ЗВР да се обжалва

Заповедта за възлагане и заповедта за нейното изменение не подлежат на самостоятелно обжалване – това са вътрешно-процесуални актове. Пороците в тях (липсващи реквизити, надхвърляне на правомощия, незаконосъобразен обхват) се изтъкват едновременно с обжалването на ревизионния акт.

Изключение – заповед за прекратяване на ревизионното производство: Когато бъде издадена заповед за прекратяване, тя подлежи на самостоятелно обжалване по реда за административните актове по АПК. Това е важно, ако прекратяването нарушава правата Ви – например когато е налице основание за възобновяване, но е издадена заповед за окончателно прекратяване.

Увеличаване на обхвата на ревизията

Обхватът на ревизията не може да се разширява произволно. Ако по време на проверката се установят обстоятелства, които изискват контрол извън първоначално определения обхват, НАП трябва да издаде нова ЗВР за новия период или вид задължение. Разширяването с устни указания или вътрешна преписка е незаконосъобразно и е основание за отмяна на съответната част на РА.

Срокове на данъчната ревизия по ДОПК

Сроковете при ревизия НАП са сред най-важните инструменти за защита на ревизираното лице – пропускането им от НАП в много случаи води до отмяна на РА.

Стандартен срок – 3 месеца (чл. 114, ал. 1)

Ревизията трябва да приключи в 3-месечен срок от датата на връчване на ЗВР. Приключването се удостоверява с изготвянето на ревизионен доклад.

Удължаване до 2 месеца (чл. 114, ал. 2)

Срокът може да бъде удължен еднократно с до 2 месеца, ако обхватът и сложността го налагат. Удължаването задължително се извършва с мотивирана заповед от компетентния орган преди изтичане на първоначалния срок.

Извънредно удължаване до 3 години (чл. 114, ал. 4)

Само при извънредни обстоятелства – например при ревизии на свързани лица в множество държави, при получена международна правна помощ, при изчакване на експертни заключения – срокът може да бъде продължен до 3 години общо. Удължаването става чрез мотивирано предложение, адресирано до изпълнителния директор на НАП, който издава заповед за продължаване на срока. Прилага се рядко и изисква ясна обосновка за фактическата сложност на конкретната ревизия.

⚠️ Нюанс със срока: Счита се, че срок, който не е изтекъл, може да бъде продължен. Когато срокът вече е изтекъл – продължаването е недопустимо с обикновена заповед. Това е една от най-честите процесуални грешки на НАП и основание за отмяна на РА в съда.

Кога сроковете спират да текат

Сроковете на ревизия НАП спират при:

• Искане на документи или сведения от трети лица (срокът спира до получаване)
• Назначена експертиза
• Международна правна помощ
• Отмяна с указания за ново производство

Спирането не бива да води до прикрито удължаване – всеки период на спиране трябва да е документиран и проверяем.

Какво става при превишение на сроковете

Сроковете по чл. 114 ДОПК са инструктивни, а не преклузивни. Самото превишаване на срока от органите по приходите не е автоматично основание за нищожност или отмяна на ревизионния акт. Нарушението на срока води до отмяна само когато е довело до съществено нарушаване на правото на защита на ревизираното лице – например когато лицето не е могло да представи доказателства, да бъде изслушано или да участва в процесуални действия.

⚠️ Практически извод за защитата: Изолираният аргумент „срокът е превишен“ рядко печели дело сам по себе си. Силата на защитата идва, когато превишаването е съчетано с други процесуални пороци – нередовно връчване на ЗВР, липсващи реквизити на ЗВР/РД/РА, отказан достъп до преписката или отхвърлени искания за експертизи. Адвокатът идентифицира кои от тези пороци заедно формират основание за нищожност или отмяна на РА.

Място на провеждане на данъчната ревизия

С мястото на провеждане са свързани права и задължения както на ревизираното лице, така и на органите по приходите.

При ревизираното лице (принцип)

Принципът е ревизията да се провежда при ревизираното лице – в офиса на фирмата или на адреса на физическото лице. Лицето е длъжно:

• Да осигури подходящо място за провеждане на процесуалните действия (работно помещение, достъп до документация)
• Да определи лице за контакт с ревизиращия екип
• Да гарантира достъп до счетоводни и други документи, свързани с обхвата на ЗВР

В териториалната дирекция на НАП (при невъзможност)

Ако ревизията не може да бъде извършена при ревизираното лице (например – закрит офис, ликвидация, отказ за достъп, физическа липса на документация), тя се провежда в териториалната дирекция на НАП. В този случай:

• Органите по приходите съставят протокол и опис на предадените документи
• Екземпляр от протокола и описа се предоставя на ревизираното лице
• Пренасянето на документацията в ТД НЕ прехвърля рисковете от съхранението й на лицето – отговорността остава у НАП до връщане

Защита на тайната при прегледа

Независимо от мястото на провеждане, чл. 17 ДОПК задължава ревизиращите да пазят в тайна служебно узнатата информация. Адвокатска тайна, банкова тайна и медицинска тайна изискват специална процедура – искането им извън обхвата на ЗВР или без надлежно разрешение е незаконосъобразно и може да се оспорва.

Права и задължения на ревизираното лице

Ревизията не е еднопосочна проверка – законът дава на ревизираното лице съществени права, чието пренебрегване от НАП води до отмяна на акта.

Право да бъдеш уведомен и информиран (чл. 13, чл. 17 ДОПК)

Имате право да бъдете уведомени за:

• Започналата ревизия НАП (чрез връчване на ЗВР)
• Всяко разширяване или удължаване
• Насрочени процесуални действия, в които може да участвате
• Изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт в законните срокове

Право на достъп до преписката

Имате право да се запознаете с цялата преписка по ревизията, да получите копия на документи (при заплащане на разноските), да ползвате помощ на адвокат или данъчен консултант при прегледа.

Право на тайна на данъчна и търговска информация

Чл. 17 ДОПК задължава ревизиращите органи да пазят в тайна служебно узнатата информация. Използването на данните за цели извън ревизията, разпространяването им, или искането на документи, които съдържат защитени тайни (банкова, адвокатска, медицинска), изисква специална процедура и може да бъде оспорвано.

Задължение за представяне на документи (чл. 37, чл. 54 ДОПК)

Основното Ви задължение е да предоставите на ревизиращите:

• Първични счетоводни документи (фактури, касови бележки, договори)
• Счетоводни регистри (главна книга, хронология, аналитика)
• Данъчни и осигурителни декларации
• Банкови извлечения, ако са поискани с писмено основание
• Други документи по списък, съобразен с обхвата на ЗВР

Неизпълнението на това задължение може да доведе до административна санкция и до прилагане на особени методи за установяване на задължения по чл. 122 ДОПК.

Право на представителство от адвокат или данъчен консултант

Имате право да се представлявате от адвокат (с пълномощно по ЗА) или от данъчен консултант във всяка фаза на ревизията – при разпити, при подаване на възражение по РД, при обжалване на РА. Ранното включване на адвокат е една от най-силните форми на защита, тъй като позволява превантивна работа по събиране на доказателства и формиране на линия на защита още преди да е изготвен ревизионният доклад.

Ревизионен доклад (РД) и становище по РД

След приключване на фактическите действия по ревизия НАП ревизиращите органи изготвят Ревизионен доклад – най-важният документ на етап подготовка, който определя съдържанието на бъдещия РА.

Срок за съставяне на РД: не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за ревизията. РД може да бъде съставен и по-рано – дори преди изтичане на срока – ако ревизиращите органи считат фактическите действия за приключили.

Какво съдържа ревизионният доклад (чл. 117 ДОПК)

РД съдържа:

• Фактически констатации – описание на проверените обстоятелства
• Правна квалификация – под кой закон и състав попадат констатациите
• Предложение за размер на установените задължения, лихви и евентуални санкции
• Мотиви – защо ревизиращите стигат до този извод
• Приложения – копия на ключови документи

Срок за подаване на становище/възражение (14 дни, чл. 117, ал. 5)

От връчването на РД имате 14-дневен срок да подадете писмено становище с:

• Възражения срещу фактическите констатации
• Правни аргументи срещу квалификацията
• Нови доказателства (документи, експертизи, свидетелски показания)
• Искания за процесуални действия (разпит, проверка на контрагент)

Какво се включва в становището – стратегия на защита

Становището по РД не е формалност. Това е последната възможност ревизиращите да коригират предложения размер на задълженията преди издаването на РА. Добре подготвеното становище често води до:

• Намаляване на установения размер на задълженията с 20-50%
• Отпадане на конкретни констатации
• Приемане на алтернативна правна квалификация

Кога е важно да се включи адвокат още на РД-етап

Ранното включване на адвокат данъчно право (още преди изготвянето на РД, ако е възможно) позволява:

• Превантивно събиране на доказателства
• Подготовка на експертни заключения преди крайния срок
• Стратегическо позициониране на възраженията – не по всички въпроси, а по тези с най-голяма тежест
• Запазване на добри отношения с ревизиращия орган, което често води до по-добро решение

Ревизионен акт (РА) – какво следва след ревизията

Какво представлява ревизионният акт (чл. 118-120 ДОПК)

Ревизионният акт е индивидуален административен акт, с който се установяват с обвързваща сила публичните задължения на ревизираното лице. Той е изпълнителен документ – при влизането му в сила НАП може да пристъпи към принудително изпълнение от публичен изпълнител.

Срок за издаване на ревизионен акт: 14-дневен срок от подаването на възражение срещу Ревизионния доклад, или – ако не е подадено възражение – от изтичането на срока за подаване на възражение.

Съдържание на РА – установени задължения, лихви

РА съдържа:

• Идентификация на ревизираното лице и на издателя
• Препратка към ЗВР и РД
• Установени задължения – главница (данъци и осигурителни вноски)
• Лихви – от датата на изискуемост до датата на издаване на РА и занапред
• Административни санкции, ако са наложени паралелно
• Мотиви – обвързано препращане към констатациите в РД или със самостоятелни мотиви
• Срок и ред за обжалване – указания за 14-дневния срок

Кога РА влиза в сила

РА влиза в сила:

• С изтичането на 14-дневния срок за обжалване, ако не е обжалван
• С влизане в сила на решението на директора на ОДОП, ако е обжалван само административно
• С влизане в сила на съдебното решение, ако е обжалван и пред съд

Доброволно изпълнение vs обжалване

След връчването на ревизионен акт имате три основни възможности:

1. Доброволно плащане в 14-дневен срок → избягвате лихви за забава, но се съгласявате с размера
2. Обжалване пред директора на ОДОП → спират лихвите върху обжалваната част при определени условия (чл. 153 ДОПК)
3. Частично обжалване – приемате безспорните констатации и обжалвате само спорните

Стратегическият избор зависи от вероятността за успех, размера на оспорваните суми и отношението на спора към текущата дейност.

Обжалване на ревизионен акт – административно производство

Срок за обжалване – 14 дни от връчването (чл. 152, ал. 1 ДОПК)

Жалбата срещу ревизионен акт се подава в 14-дневен срок от връчването. Пропуснатият срок води до влизане в сила на акта и невъзможност за обжалване.

Къде се подава жалбата – директор ОДОП

Жалбата се подава чрез издателя на акта до компетентния директор на Областна дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП). В жалбата се излагат всички възражения срещу фактическите и правните констатации, прилагат се нови доказателства, правят се искания за експертизи.

Спиране на изпълнението на РА (чл. 153 ДОПК)

При обжалване може да искате спиране на изпълнението на РА. Условията:

• Внасяне на обезпечение – парична гаранция, банкова гаранция, ипотека или поръчителство в размер на обжалваните задължения + 10% лихви
• Или доказване на значителни или непоправими вреди от незабавното изпълнение

Спирането на изпълнението на ревизионния акт е важен инструмент, защото предотвратява принудително изпълнение (запор на банкови сметки, възбрана на имущество) по време на процедурата.

Срок за произнасяне на директора – 60 дни (чл. 155, ал. 1)

Директорът на ОДОП трябва да се произнесе в 60-дневен срок от постъпване на жалбата. Пропускането на този срок представлява мълчалив отказ, който подлежи на обжалване пред съда.

Какво може да реши директорът – потвърждение, изменение, отмяна

Директорът може да:

• Потвърди РА изцяло
• Измени размера (обикновено, ако има основания за това, намалява задълженията)
• Отмени РА изцяло или частично
• Върне преписката за нова ревизия

Решението на директора се връчва на жалбоподателя и на издателя на РА. От връчването тече 14-дневен срок за обжалване пред съда.

Съдебно обжалване на ревизионен акт – АССГ и ВАС

Обжалване пред АССГ (14 дни от решението на директора, чл. 156 ДОПК)

Ако не сте съгласни с решението на директора на ОДОП, можете да го обжалвате пред Административен съд София-град (АССГ) в 14-дневен срок от връчването.

Жалбата до АССГ съдържа:

• Искане за отмяна (изцяло или частично) на РА
• Всички правни основания за отмяна
• Нови доказателства (ако има такива, разрешени от съда)
• Искане за спиране на изпълнението, ако не е направено до момента

Какво доказваме пред съда

Пред АССГ доказваме:

• Процесуални нарушения – пропуснати срокове, нередовно връчване, липсващи реквизити на ЗВР/РД/РА
• Материалноправни нарушения – невярна правна квалификация, грешно прилагане на закона
• Фактически грешки – неверни констатации, неправилно тълкуване на документи, счетоводни грешки
• Нарушения на права на защита – отказан достъп до преписката, отхвърлени искания за експертизи
• Представяне на допълнителни доказателства в подкрепа на нашите твърдения

Обжалване пред ВАС (касационно)

Решението на АССГ подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд (ВАС) в 14-дневен срок. Касационното производство е формално – ВАС не преразглежда фактите, а проверява правилното прилагане на закона от първата инстанция.

Срокове на съдебното производство

В зависимост от всеки отделен случай, съдебното решение пред Административен съд обикновено се постановява до една година от входиране на жалбата. Ако решението бъде обжалвано пред Върховен административен съд, касационното решение се постановява за около 8 (осем) месеца.

Какви разходи носи съдебното обжалване

Държавните такси при обжалване на ревизионен акт пред административен съд са фиксирани и не зависят от размера на оспорените задължения:

Първа инстанция – АССГ:

• Физическо лице – 10 лв. (≈ 5 евро)
• Юридическо лице – 50 лв. (≈ 26 евро)

Касационна инстанция – ВАС:

• Държавната такса е пропорционална на материалния интерес по реда на чл. 227а, ал. 3 АПК – 0,8% от оспорваните задължения, с максимум 1 700 лв. (≈ 869 евро)

💡 Практически извод: Първоинстанционното обжалване пред административен съд е финансово достъпно – таксата е символична, независимо от размера на оспорваните задължения. Това прави обжалването практически възможно дори за физически лица с по-малки ревизионни задължения.

Допълнителни разходи: адвокатски хонорар (договорен или по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа), разходи за вещи лица (данъчни, счетоводни, финансови експертизи), превод и копиране на документи. При успешно обжалване разходите се възстановяват от НАП по реда на чл. 143 АПК.

Санкции и последици при данъчна ревизия

Освен установените задължения (главница + лихви), ревизията и съответният ревизионен акт може да доведе до допълнителни санкции.

Глоби по ДОПК чл. 178-185

ДОПК чл. 178-185 предвижда административни глоби за:

• Неподадени декларации (чл. 178)
• Невярно деклариране (чл. 179)
• Неначислен данък при задължение за регистрация (чл. 180)
• Непредставени документи при ревизия (чл. 181)
• Пречки на ревизиращите (чл. 182-183)

Размерите на санкциите при ревизия НАП са посочени в лева в действащия ДОПК – текстовете не са превалутирани за санкциите с ДВ бр. 115/30.12.2025. Варират от 500 лв. (≈ 256 евро) до 10 000 лв. (≈ 5 113 евро) за физически лица и до 20 000 лв. (≈ 10 226 евро) за юридически лица, в зависимост от състава и повторяемостта. Евроеквивалентите са за ориентация по фиксирания курс 1 евро = 1,95583 лв.

Лихви върху установените задължения (ОЛП + 10%)

Върху невнесените данъци се дължат лихви в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта годишно, изчислени от датата на изискуемост. При продължителни спорове лихвите често надхвърлят главницата.

Наказателна отговорност при укриване над определен праг (чл. 255 НК)

Укриването на данъчни задължения в особено големи размери е престъпление по чл. 255 от Наказателния кодекс. Престъплението се извършва само при наличие на умисъл – случайни или неволни грешки в декларацията са административно нарушение, не престъпление. При обвинение по чл. 255 НК защитата изисква специализиран наказателен адвокат и адвокат данъчно право в комбинация с данъчен експерт.

Принудително изпълнение от публичен изпълнител

След влизане на ревизионния акт в сила и при неплатени задължения НАП възлага събирането на публичен изпълнител, който може да:

• Наложи запор на банкови сметки
• Наложи запор на трудови възнаграждения (с ограничения по КТ)
• Наложи възбрана на недвижимо имущество
• Изнесе имущество на публична продан

Спирането на изпълнението чрез обезпечение по чл. 153 ДОПК е именно инструментът, който предотвратява тези мерки, докато спорът е в съдилищата.

Прекратяване и възобновяване на данъчната ревизия

Основания за прекратяване (чл. 155 ДОПК)

В някои случаи ревизията приключва с издаване на Заповед за прекратяване на ревизионното производство – когато установяването на задълженията е недопустимо. Типични хипотези:

1. Производството е образувано след изтичане на срока по чл. 109 ДОПК (преклузивен срок) – правото на НАП да възлага ревизия е погасено
2. Производството е образувано за изменение на задължения, но не по реда на чл. 133 ДОПК – нарушен е специалният ред за повторно разглеждане
3. Предмет на установяване са задължения, които не са от компетентността на НАП – например общински или местни данъци с друг компетентен орган
4. В обхвата на ревизията са включени задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт след съдебно обжалване на ревизионен акт – принципът ne bis in idem в данъчното производство

Допълнителни основания:

• Ревизираното лице е починало (при физически лица) или заличено от Търговския регистър (при юридически лица) без правоприемник
• Отпаднат основанията за ревизията (например – отмяна на ЗВР с властнически акт)
• Настъпи абсолютна давност по ДОПК

⚠️ Заповедта за прекратяване подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК (за разлика от обикновената ЗВР). Ако прекратяването нарушава правата Ви (например – пропуснати са нови доказателства, които трябваше да доведат до възобновяване), можете да я оспорите пред съда.

Възобновяване на ревизията – при нови факти/доказателства

Прекратената ревизия може да бъде възобновена, ако бъдат установени нови факти или доказателства в рамките на давностния срок. Възобновяването задължително се извършва с мотивирана заповед от органа, който е възложил първоначалната ревизия НАП.

Давност по ДОПК (5 + 5 години) и преклузивен срок

Давността по ДОПК е:

• 5 години – обикновена (от изтичане на годината, в която е възникнало задължението)
• До 10 години – абсолютна (след която не е възможно установяване на задължения)

Производство за установяване на данъци може да бъде образувано преди изтичането на 5 години от края на годината, в която е подадена декларация (или е трябвало да бъде подадена). Срокът е преклузивен – с изтичането му се погасява правото на органите по приходите да възлагат ревизия за съответния период.

📌 Практически пример: Ако доходи за 2013 г. се декларират по ЗДДФЛ до 30.04.2014 г., преклузивният срок изтича на 31.12.2019 г. (5 години от изтичането на 2014 г.). След тази дата НАП не може да възложи ревизия за тези задължения – дори при новооткрити факти.

Прекъсване на давността: при предявяване на задължението (например връчване на ЗВР) срокът започва да тече наново. Спиране: при обективна невъзможност за упражняване на правата (например – висящо съдебно производство, международна правна помощ, наказателно производство за същите факти).

Защо е важен адвокат данъчно право при данъчна ревизия

Данъчната ревизия е производство с висок риск – както за фирмата, така и за физическото лице. В кантора „Благоев и Чолаков“ сме защитавали над 100 клиенти в производства по данъчна ревизия – от етап ЗВР до касация пред ВАС. Грешките в ранните фази често са необратими в по-късните, а пропуските в сроковете са фатални.

Роля на адвоката данъчно право на етап ЗВР и РД

• Анализ на ЗВР за пороци и несъответствия – липсващи реквизити, погрешно посочен обхват, неправомерно включване на задължения с влязъл в сила РА
• Проверка на компетентността на ревизиращите органи и валидността на командировъчните заповеди при ревизия от друга териториална дирекция
• Анализ на връчването на ЗВР – кому, кога, как е връчена; дали са спазени изискванията за електронно връчване
• Подготовка на защитна стратегия преди първия разпит
• Съставяне на експертно становище по РД с висока вероятност за частично или пълно уважаване
• Комуникация с ревизиращите органи в тон, който запазва правата, без да изостря конфликта

Стратегия на защита при обжалване

• Оценка на вероятността за успех в административна и съдебна фаза
• Избор на правилните основания – процесуални, материалноправни, фактически
• Подготовка на доказателствен материал и експертизи
• Управление на искането за спиране на изпълнението чрез обезпечение

Съдебно представителство пред АССГ и ВАС

• Изготвяне на жалба с всички касационни основания
• Провеждане на устни изслушвания
• Касационно обжалване на ревизионен акт пред ВАС при отрицателно решение на АССГ
• Координация с наказателна защита, ако паралелно тече досъдебно производство по чл. 255 НК

Реален пример от практиката на ADVO.BG

Защо да изберете ADVO.BG при данъчна ревизия

Адв. Никола Благоев, САК, е специализиран в данъчно и административно право. Кантора „Благоев и Чолаков“ работи по ревизии и обжалване на ревизионен акт на всички нива – от Заповедта за възлагане до касация пред ВАС.

Credentials: Член на Софийска адвокатска колегия (САК), възпитаник на Нов български университет (НБУ). Специализации: данъчно, административно, банково и застрахователно право.

Как работим:

• Ранно включване в производството по ревизионен акт – колкото по-рано започне работата, толкова повече опции имаме за защита
• Прозрачност – ясен анализ на силните и слабите страни на случая още на първа консултация
• Стратегия, а не емоции – избор на правилните основания, не атака по всички възможни наведнъж (адв. Благоев формира стратегията съвместно с клиента)
• Координация с данъчни консултанти, счетоводители и вещи лица при комплексни случаи – адв. Благоев работи като адвокат данъчно право, координирано с външни експерти за всеки случай

Внимание при сложни случаи: ревизии с паралелно досъдебно производство по чл. 255 НК, ревизии на свързани лица в множество държави, случаи с международна правна помощ – тук е задължителна комплексна правна защита.

Контакт за консултация

Адвокатска кантора „Благоев и Чолаков“
📍 ул. Ген. Паренсов 43, вх. Б, София 1142
📞 +359 87 908 99 88
✉️ kantora@advo.bg
🔗 advo.bg

Работно време: понеделник – петък, 09:00 – 18:00

Информацията в статията е актуална към 22.04.2026 г. и има образователен характер. Това не представлява правна консултация. Нормативната уредба се променя. За конкретен случай на данъчна ревизия, възражение по ревизионен доклад, обжалване на ревизионен акт или касационно обжалване пред ВАС се свържете с Адвокатска кантора „Благоев и Чолаков“ за индивидуална правна защита – kantora@advo.bg, +359 87 908 99 88.