Данъчна проверка и данъчна ревизия са двете форми за упражняване на данъчен контрол, съгласно ДОПК. При ревизията се установяват права и задължения за участниците в производството – дължими данъчни и/или осигурителни задължения или право на възстановяване на данък. При проверките органите по приходите не съставят административни актове, чрез които да възникват права или данъчни задължения за проверяваните лица. Ако констатациите при извършването на проверката дават основание за възникване на такова задължение, административния орган пристъпва към ревизионно производство (данъчна ревизия) по установения в закона ред.
Във връзка с това, е добре да използвате помощта на адвокат данъчно право, за да сте сигурни, че правата Ви няма да бъдат нарушени.
Какво е данъчна ревизия?
Данъчната ревизия представлява съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизията протича през няколко етапа:
- възлагане
- извършване
- приключване
Самото ревизионно производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизия, която може да бъде изменяна от органа, издал първоначалната заповед. При извършване на ревизията, органът по приходите (НАП) събира всички документи и данни, свързани с установяването на факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Доказателствата се събират служебно или по инициатива на лицето, като всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
Тоест ревизията е начин за осъществяване на данъчен контрол.
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
Още преди да издаде заповедта за възлагане на ревизия органът по приходите уведомява писмено за предстоящата ревизия лицата и ги поканва в определен от него срок, но не по-малко от 14 дни, да посочат представител в производството. Този общ представител представлява лицата/лицето до приключването на производството с влязъл в сила акт.
- Данъчна ревизия може да бъде възложена от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;
- Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски;
Заповедта за възлагане на ревизия има законово установени реквизити:
- информация относно данните за ревизираното лице;
- със заповедта се определят екипа органи, които ще извършат ревизията;
- срокът, в който ревизията следва да приключи;
- данъчните периоди, които следва да бъдат ревизирани;
- видовете данъци, които ще бъдат установявани и др.;
Заповедта за възлагане на ревизия се връчва на ревизираното лице, което най-вече става по електронен път. Връчването е от особено значение, защото от тази дата започва да тече срока за завършване на ревизията. От тази дата започват и действията по фактическото установяване на задълженията за данъци.
Заповедта за възлагане на ревизия може да бъде изменяна с нова заповед, като изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Втората заповед за изменение също следва да бъде връчена на лицето.
Обжалване
Заповедта за възлагане на ревизия или за нейното изменение НЕ подлежат на самостоятелно обжалване. Те могат да бъдат обжалвани едновременно с обжалването на Ревизионния акт. Когато обаче бъде издадена заповед за прекратяване на ревизионното производство, тази заповед може да бъде обжалвана по реда за обжалване на Ревизионен акт. В тези случаи е добре да използвате услугите на адвокат данъчно право, за да сте сигурни, че производството по обжалване ще доведе до желаният от Вас резултат. По този начин се смята, че се защитава правото на ревизираното лице в случаите, когато е допустимо издаването на Ревизионен акт, тоест установени са някакви задължения.
Що се касае до изменение на срока за извършване на ревизията, заповедта за продължаване във всички случаи трябва да бъде издадена преди изтичане на първоначалния срок за продължителност на ревизията. Смята се, че срок, който не е изтекъл, може да бъде продължен. Когато е изтекъл, той може да бъде възобновен.
Органите по приходите следят много стриктно за спазването на сроковете от страна на ревизираното лице, както и дали същото е действало съобразно законовите разпоредби. Това от друга страна е основание и Вие да следите дали действията на НАП са законосъобразни. Ако същите не са в срок или излизат от рамките на закона – подлежат на отмяна по съдебен ред.
Срокове на данъчна ревизия
Срокът за извършването на данъчна ревизия започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизията. Съгласно чл. 114 от ДОПК, ревизията не може да продължи по дълго от 3 месеца. Ако този срок е недостатъчен, може да бъде продължен с още до два месеца. След изтичането на двата срока, срока на данъчна ревизия може да бъде продължен общо до не повече от 3 години.
Условието за това последно продължаване е да бъде налице фактическа сложност на конкретната данъчна ревизия и това да е отразено в мотивирано предложение за удължаване на срока. Това мотивирано предложение се адресира до изпълнителния директор на НАП, който издава за удължаване на срока.
Производството за установяване на данъци или други задължения може да бъде образувано преди изтичането на 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок спира да тече само в случаите, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчни задължения – чл. 109 ал. 2 от ДОПК.
Срока за установяване на задължение за данъци е преклузивен – тоест с изтичането му се погасява правото на органите по приходите да възлагат извършването на ревизия. Следователно, ако доходите за 2013 г. се декларират по ЗДДФЛ до 30.04.2014 г. Преклузивния срок изтича на 31.12.2019 г (5 години от изтичането на 2014 г – 31.12), след този срок не може да бъде образувано ревизионно производство за установяване на задълженията за 2013 г.
Място на провеждане на данъчна ревизия
С мястото на провеждането на ревизията са свързани редица права и задължения, както на ревизираното лице, така и на органа по приходите. Принципа е ревизираното лице да осигури място за провеждане на ревизията и да определи лице за оказване на контакт с органите, извършващи я. Като се извършва ревизията при ревизираното лице, органа по приходите има по–добра възможност да се запознае с намиращите се при ревизираното лице документи и доказателства и това ще подпомогне фактическото установяване на фактите и обстоятелствата от значение за извършваната ревизия.
Данъчна ревизия може да бъде извършена и в териториалната дирекция в случаите на невъзможност да бъде извършена при ревизираното лице. В този случай органите по приходите съставят протокол и опис на документите, които се предават, като екземпляр от протокола и описа се предоставят на лицето. Административният орган връща с опис всички иззети или предадени оригинални документи, книжа или технически носители в 30-дневен срок от писменото искане на лицето, освен ако не подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Приключване на ревизията
Приключването на ревизията представлява съвкупност от действия на служителите на НАП от ревизиращия екип и органите по възлагане, свързани със съставяне на Ревизионен доклад, издаване на Ревизионен акт и връчване на документите на ревизираното лице.
Ревизията приключва с издаване на Ревизионен акт, като издаването му се предшества от Ревизионен доклад. Същият се съставя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за ревизията. Това означава, че Ревизионен доклад може да бъде съставен и по-рано, дори преди изтичането на срока на ревизията, стига да са проверени всички факти и обстоятелства от значение за облагането с данъци.
Данъчните задължения и/или задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с Ревизионен акт. Същият се издава в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение срещу Ревизионния доклад. Ревизионния акт подлежи на обжалване пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”. В случай, че жалбата Ви е отхвърлена (Ревизионния акт е потвърден), може да обжалвате пред Административен съд.
Как се обжалва Ревизионен акт по административен и съдебен ред?
За повече информация относно обжалването на Ревизионен акт, прочетете темата.
Прекратяване на данъчна ревизия
В някои случаи ревизията може да приключи с издаването на Заповед за прекратяване на ревизионно производство. Това е възможно в хипотезите, когато установяването на задълженията е недопустимо.
Такива са например случаите, когато:
- производството е образувано след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК;
- производството е образувано за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не по реда на чл. 133 от ДОПК;
- предмет на установяване са задължения, установяването на които не е от компетентността на НАП;
- в обхвата на ревизията са включени задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт след обжалване по съдебен ред;
Защо да използваме услугите на адвокат данъчно право?
Нашият съвет е, още от момента на узнаването, че Ви предстои данъчна ревизия да обсъдите всичко с вашият счетоводител и да направите пълна справка на наличните документи, с които разполагате. Също така е най-добре и да се обърнете към адвокат данъчно право, за да сте сигурни, че Вашите права не са нарушени или няма да бъдат нарушени в хода на протичане на ревизионното производство. Като това е от особена важност при водене на евентуално съдебно дело, при установени данъчни нарушения и съответно възникнали задължения.
Добър адвокат, може да Ви помогне да се подготвите за ревизията, като Ви съдейства по какъв начин да отговорите на въпросите на органите по приходите (НАП). Той ще Ви предостави правилната информация по конкретния случай и разбираеми обяснения на сложните данъчни въпроси.
