Освен по закон, в полза на законните наследници на наследодателя, неговите права, които той е притежавал приживе, могат да бъдат придобити и от трети за наследниците му лица (наследяване по завещание). Това става чрез разпоредителни действия под формата на завещание.
Какво е завещание?
Завещанието е едностранен акт, което означава, че за да породи действието си след смъртта на завещателя, законът изисква единствено и само неговата изрична воля, че е готов и желае да се разпореди с имуществото си. Във връзка с последното е въведена изричната забрана на закона, две или повече лица да завещават с един акт. Друга важна забрана на закона е, че винаги завещанието следва да бъде извършено лично и никога чрез представител.
Кои лица имат право да завещават своето имущество?
Всяко лице, което е пълнолетно и което не е поставено под пълно или ограничено запрещение може да извършва завещателни разпореждания с имуществото си. От кръга на лицата, които могат да се разпореждат чрез завещание, следва да бъдат изключени лицата, които макар и да не са запретени (пълно или ограничено), не са били в състояние да действат разумно. Ако дори едно от изложените за възникването на завещателна дееспособност основания не е налице, завещанието е унищожаемо.
Българското право познава два вида завещание:
- нотариално завещание;
- саморъчно завещание;
Нотариално завещание
Нотариалното завещание се извършва от нотариус, без оглед на района на действие на същия. Последното означава, че независимо къде се намира имотът или съвкупността от имущества, които предстои да бъдат завещани, сезираният надлежно нотариус е длъжен да състави завещанието. Според чл. 24, ал. 1 от Закона за наследството, нотариално завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели, а според ал. 2 завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след като се убеди, че завещателят разбира смисъла и значението на акта, който извършва и че това става по негова воля, без да е насилван, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на двама свидетели. Нотариусът следва да отбележи изпълнението на тези формалности в завещанието, като отбелязва и мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса. Двамата свидетели трябва да присъстват от началото до края на процеса на извършване на завещанието, като следят за свободното изявяване на волята на завещателя.
Саморъчно завещание
Значително по – лесно за извършване се оказва съставянето на саморъчно завещание. Последното се дължи на факта, че за съставянето на такова завещание, законодателят не изисква участието на нотариус, а напротив. Както стана ясно и горе, фактът на съставянето е израз на непротиворечивата и категорична готовност на завещателя да се разпореди с имуществото си, поради което и законът налага завещанието да бъде в писмена форма и написано изцяло от завещателя ръкописно, а не на пишеща машина, компютър и други технологии или чрез представител. Необходим елемент от саморъчното завещание е посочването на датата на неговото съставяне. Датата е толкова важна за валидността на завещанието, понеже съпоставяйки дата на написването и способността на завещателя да прави завещателни разпореждания, ще може да се прецени дали завещанието е валидно и може да породи своята сила. Финалният елемент от съставянето е полагането на подпис, който следва да се намира на листа, на който са отразени разпорежданията, непосредствено след тях. Всички разпоредителни действия изложени на листа след подписа, са недействителни, но те не опорочават валидно изложените преди подписа разпореждания.
След съставянето на саморъчното завещание то може да бъде запазено от завещателя или да бъде предадено на трето лице или нотариус за пазене. Когато се предава за пазене на нотариус, същото се поставя плик и с молба до съответния нотариус се предава за пазене, който съставя протокол и се подписва, заедно с лицето, предало завещанието за пазене, след което се вписва в специален регистър. Така предадено за пазене от нотариус, саморъчното завещание може да бъде взето обратно от неговият автор винаги, но никога от трето лице.
Обявяване на завещанието след смъртта на завещателя
Има няколко начина, за започване на производство по обявяване на завещание. Когато завещанието е оставено за пазене при нотариус, всяко заинтересовано лице може да поиска обявяване на завещанието. Но е възможно никой от наследниците да не знае за съставеното и оставено за пазене завещание, поради което щом нотариусът служебно научи за настъпилата смърт е длъжен да призове наследниците. В този случай нотариусът съставя протокол, в който се посочва състоянието на завещанието и се отбелязва разпечатването на плика. Щом завещанието не е било предадено за пазене от нотариус, лицето у което се намира то трябва да поиска обявяването му от нотариуса, по мястото където открито наследството (където е настъпила смъртта). Когато лицето, в което се намира завещанието не изпълни задължението си за искане за обявяване, всяко заинтересовано лице може да поиска от районния съд по откриване на наследството да определи срок за представяне на завещанието, за да може то да бъде обявено от нотариус.
Завет или универсално завещание?
С понятието за завещание в практиката се означават тези действия на едно лице, с които той цели и желае, след настъпването на неговата смърт, определени принадлежащи му имуществени права, да преминат в правната сфера на някого другиго.
В зависимост обаче дали завещателят желае да прехвърли след смъртта си всички принадлежащи му приживе права или прехвърля определен свой имот или идеална част от него практиката познава два вида завещателни разпореждания:
- универсално завещание
- завет
Когато завещанието е универсално е налице разпореждане с цялото имущество на завещателя в полза на друго лице, което получава качеството наследник и придобива както правата на своя наследодател (завещател), така и неговите задължения. И обратното, когато разпореждането се отнася до единично определено имущество, сме пред хипотезата на завет, а лицето, в полза на което е извършено то, не получава качеството наследник и съответно не придобива задълженията, които завещателят е имал приживе.
Наследяване по завещание | Оспорване на завещание
Една от най- важните особености на наследяването по завещание и на самото завещание е, че чрез него могат да се придобиват права от имуществото на завещателя, както от наследниците му, така и от трети лица, което пък от своя страна дава повод за пораждането на множество и различни разногласия и спорове. Най- чести в практиката се оказват споровете, възникнали между наследниците на починалия и трети за същия лица, които по силата на завещанието са придобили права, накърняващи запазената част на наследниците. Не са редки и делата за оспорване на завещание и за обявяване недействителността на завещание. Проблемите в практиката, свързани с недействителността на завещателните разпореждания, се срещат най-вече при саморъчните завещания. Това е така, защото при нотариално завещание участието на нотариуса в процедурата по съставянето на завещанието и неговата заверка, осигурява в достатъчна степен спазването на законовите изисквания.
Защо да използвате услугите на адвокат наследствено право?
За да се гарантира сигурността в отношенията между завещателят и лицето в чиято полза се прави завещанието ние, от адвокатска кантора “Благоев и Чолаков” препоръчваме, преди да предприемете действия по съставяне на нотариално завещание или саморъчно завещание, или ако Ви предстои да си имате работа със завещание по какъвто и да е било начин (закупуване на имот, придобит по завещание, обявяване на завещание, наследяване по завещание и др.), да се обърнете към добър и опитен адвокат наследствено право. Чрез професионалната помощ на адвокат наследствено право, ще си гарантирате запазване на вашата сигурност и интереси.
