Всички лица, пострадали в трудова злополука имат законово признато право на обезщетение при трудова злополука от работодателя, дори и да нямат сключена валидна застраховка, покриваща подобни рискове. Работодателя отговаря за претърпените от служителя или работника вреди, имуществени или неимуществени. Правото на обезщетение при трудова злополука е лично и принадлежи на пострадалия, ако злополуката е довела до временна или трайно намалена неработоспособност. Ако злополуката е довела до смърт на пострадалия, право на обезщетение имат неговите близки.
Какво е трудова злополука?
Трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, настъпило през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието/дружеството, което е довело до временна неработоспособност или трайна неработоспособност, които следва да бъдат установени по надлежния ред от личния лекар, ЛКК, респективно ТЕЛК и НЕЛК, за да бъдат годно основание за възникване имуществена отговорност от работодателя. Трудовата злополука може да доведе и до смърт, която най – често настъпва в резултат на несъобразяване и потъпкване здравословните и безопасни условия на труд.
Не е задължително самото увреждането да настъпи на работното Ви място, за да е налице трудова злополука. Достатъчно е то да е настъпило по повод на вашата работата, например счупване на крак по време на командировка и автоматично създава право за претендиране на обезщетение при трудова злополука.
Възможно е по време на работа да претърпите злополука, но тя да не се квалифицира като трудова, ако увреждането на Ваше поведение на работното място, които нямат връзка с длъжността и трудовата Ви характеристика – например, ако сте програмист и решите да поправите осветлението в офиса, в резултат на което Ви “удари“ ток.
Изключения от общото правило
Има няколко случая, предвидени от законодателя, които не носят общите белези на трудовата злополука, но всъщност са приравнени към такава:
- Пътуване до и от мястото на получаване на възнаграждение за положен труд.
- Пътуването от и до мястото на хранене през работния ден. Тук е важно да се отбележи, че основно се взема под внимание самото пътуване до мястото. Тоест ако има инцидент по време на мястото за самото хранене, увреждането няма да се квалифицира, като трудова злополука.
- Пътуване до и от мястото Ви за живеене до работа. Например, докато пътувате за работа претърпявате ПТП.
Отговорност за вреди при трудова злополука
За да може да се търси обезщетение при трудова злополука от причинените вреди във връзка с изпълнението на трудовите ви задължения, трябва да имате сключен валиден трудов договор. Отговорността на работодателя се осъществява, след като трудовата злополука е установена от компетентното длъжностно лице, определено от ръководителя на Териториалното поделение на НОИ. Тоест при настъпване на застрахователно събитие (настъпил инцидент), трябва първо да бъде уведомен работодателя. Като същият, е длъжен в срок от 5 работни дни от узнаването за инцидента, да подаде декларация в Националния осигурителен институт. Въз основа на подадената декларация, компетентните служители извършват проверка, след което се произнасят по въпроса, дали злополуката следва да се квалифицира като трудова. В случай, че злополуката бъде призната (квалифицирана) като „трудова“ , работникът или служителят имат право на обезщетение при трудова злополука от своя работодател за претърпените вреди.
Ако работодателят не е подал гореописаната декларация до НОИ или не желае да подаде такава, работникът също може да подаде такава, в срок до една година от датата на инцидента.
Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника или служителя е уредена в чл. 200-202 от КТ. Отговорността по чл. 200 от КТ не се свежда само до обезвреда на имуществените вреди над вредите, обезщетени от общественото осигуряване, а обхваща и възстановяването на причинените морални вреди. Това по своята същност обхваща страданията и всички душевни преживявания, които по принцип нямат имуществено изражение, но при условията на пълно доказване за тяхното преживяване, съдът обезщетява по справедливост.
Ако имате сключена застраховка „Трудова злополука“ трябва да се обърнете към застрахователя. Тоест при настъпване на застрахователното събитие – увреждане или смърт, пострадалият работник или служител ще може да предяви своята претенция не само към работодателя, но и към застрахователя по сключената полица.
За да бъде изплатено застрахователното обезщетение на застрахователя следва да се представят следните документи:
- писмено искане за изплащане на обезщетение.
- копие от застрахователния договор.
- копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена.
- работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.).
- разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен.
- каквито и да било други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.
Дължимото застрахователно обезщетение или сума по застраховка “Трудова злополука” се заплаща в 15-дневен срок след представянето на всички посочени в застрахователния договор документи.
В някои случаи, работодателите съзнавайки, че отговорността за настъпилото увреждане е изцяло тяхна, предлагат уреждане на отношенията със съответния работник/служител чрез сключване на споразумение. Почти винаги обаче, доброволното уреждане на тези взаимоотношения и договореното в тях обезщетение, се оказват твърде незначителни за да възмездят претърпените вреди и страдания.
В случай на отказ от доброволно заплащане или отпускане на сума за обезщетение, която е твърде недостатъчна, може да търсите правата си по съдебен ред, което почти винаги и най-разумния вариант.
Следва да знаете, че по отношение на редица длъжности, законодателят въвежда в задължение на работодателя сключването на договор за задължителна застраховка Трудова злополука и в случай на неизпълнение на законово регламентираното задължение, работодателят ще понесе цялата отговорност по обезщетяването на вредите от настъпилата трудова злополука. Следователно ще следва да изплати в пълен размер обезщетението на пострадалия.
Поделяне на отговорността на работодателя при сключена застраховка Трудова злополука
Ако пострадалият е получил плащане по застраховка Трудова злополука и тя е била за сметка на работодателя, обезщетението от работодателя се намалява със съответната сума, изплатена по застраховката. Работодателят носи отговорност и дължи обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания на служителя), както и за имуществените такива (разходи за лечение, лекарства, медицински консумативи) и др.
Като заключение можем да кажем, че вредите, които се обезщетяват от работодателя са:
- претърпените имуществени вреди- те обхващат както претърпените загуби – като например разходи за лекарства, усилена храна и др. подобни., така и пропуснатите ползи, състоящи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и полученото обезщетение от общественото осигуряване за временна и трайна неработоспособност, равняваща се на 50 % загубена работоспособност.
- претърпените морални вреди от пострадалия работник или служител, а при смърт – от неговите близки.
Обезщетение при трудова злополука
Изключване или намаляване на отговорността на работодателя
Има и хипотези, които изключват/освобождават работодателя от отговорност. Законодателя очертава рамки, извън които се изключва или намалява имуществената отговорност на работодателя.
- когато пострадалият е причинил увреждането „умишлено“, т.е. съзнателно – при самоубийство, опит за самоубийство или за умишлено самонараняване и др.
- когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В този конкретен случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Грубата небрежност на пострадалия се изразява в незнанието или неспазването от пострадалия на най-елементарни и основни правила при изпълнение на трудовите му задължения. Трябва да се има предвид, че тази хипотеза не е приложима при професионална болест.
Защо да потърсим помощ от адвокат застрахователно право в този случай?
От изключителна важност е навременната и адекватна правна помощ от адвокат застрахователно право при настъпването на трудова злополука, защото само така могат да бъдат предотвратени множество нежелани последици за Вас. Отказът от доброволно изплащане на дължимото обезщетение при трудова злополука или изплащане на такова с несъразмерно нисък размер, е предпоставка да търсите правата си по съдебен ред.
