Съдебна делба 2026: Процедура в 2 фази, Разноски и Защита на Вашите Права

Съдебната делба е съдебно производство за прекратяване на съсобственост при липса на доброволно споразумение. Процедурата има 2 фази: допускане на делбата и извършване на делбата. Държавна такса: след приключване на производството, върху стойността на всеки получен дял се начислява пропорционална такса в размер на 4%. Разноските по делото се заплащат от страните съобразно стойността на техните дялове.

Когато преговорите между съделителите са в задънена улица и няма общо съгласие – единственият законов изход е съдебната делба на имот. В следващите редове ще намерите пълната процедурна карта през двете фази на процеса, реалните разноски при съдебна делба в евро, специфичната процедура за възлагане на неподеляемо жилище и отговори на 10 от най-честите въпроси, които клиентите задават в кантората. Водене на това производство без опитен адвокат вещно право крие сериозни рискове – от пропуснат срок за предявяване на сметки до обезсилено възлагане поради неплатено уравняване.

Какво е съдебна делба и кога се стига до нея

Съсобствеността е изключение от правилото „една вещ – един собственик“. Тя може да възникне по наследство, при покупка от съпрузи, при покупка с близки или при дарение на идеални части. Когато съсобствениците не могат да се разберат как да разпределят общото имущество помежду си, законът им дава два пътя – доброволна делба или съдебна делба.

Определение за съдебна делба и връзка със съсобствеността

В случаите, в които съсобствениците не могат да постигнат съгласие как да поделят общото си имущество, се стига до способът на съдебната делба. Последният е въздигнат от закона в правото на всеки съделител да иска противно на волята на останалите съделители и въпреки съглашението им за това, да иска прекратяване на съсобствеността по съдебен ред чрез извършването на съдебна делба на имот и отговарящо на това право задължение на всеки съсобственик да се съобрази с допусната от съда делба между съделителите.

Това е особено исково производство, което подобно на доброволната делба изисква участието на всички съсобственици, защото извършването ѝ без да са призовани всички съсобственици в съдебното производство, опорочава нейното действие и я прави нищожна, в отговор на което неучаствалият съсобственик има право да предяви повторно иск за делба.

Разлика между доброволна и съдебна делба

Доброволната делба е договорна процедура – всички съсобственици подписват договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието и по взаимно съгласие определят кой какво получава. Тя е по-бърза, по-евтина и не изисква съд. Но тя изисква единодушие – ако дори един съсобственик откаже да подпише или поставя неприемливи условия, доброволната делба става невъзможна.

Съдебната делба е принудителното решение. Достатъчно е един съделител да предяви иск, за да се образува производство. Останалите са задължени ответници и не могат да възпрепятстват самото производство – могат само да спорят за дяловете, за поделяемостта или за способа на извършване.

Практически: винаги първо се опитва доброволна делба. Ако преговорите се провалят – дори след 2-3 рунда – не губете време: съдебната делба е гарантираният изход, просто по-дълъг и по-скъп.

Нормативна рамка – ГПК, ЗС, ЗН

Производството по съдебна делба се урежда от:

• ГПК – чл. 341-355 (особено исково производство за делба)
• ЗС – чл. 34 (право на всеки съсобственик да иска делба)
• ЗС – чл. 112, 114 (вписване на искови молби, които изменят или прекратяват вещно право)
• ЗН – Закон за наследството (при наследствена делба)
• Тарифата за държавните такси по ГПК (за държавната такса към съда)
• Тарифата на Агенцията по вписванията – чл. 2, ал. 1 (за вписване на искова молба)

Кой може да иска съдебна делба и срещу кого

Право на всеки съделител да поиска делба (чл. 34 ЗС)

Този иск не е скрепен със срок и всеки съделител може да го предяви независимо кога и на какво основание е възникнала собствеността. Поради характера му на особено производство е препоръчително страните в него да бъдат представлявани от добър и опитен адвокат вещно право, тъй като същото крие особености, изискващи знания и умелост.

Ищец може да бъде всеки съсобственик – независимо от размера на дяла си. Дори съсобственик с 1/20 идеална част има същото право да иска делба, както съсобственик с 1/2 идеална част.

Задължително участие на ВСИЧКИ съсобственици

Нищожност при неучастие. Законът изисква всички съсобственици да бъдат призовани и да участват в делбата. Ако дори един е пропуснат – волно или неволно – решението по делбата е нищожно спрямо него. Той запазва правото си да предяви повторно иск за делба и всичко трябва да започне отначало.

Това означава, че ищецът трябва много внимателно да установи пълния кръг съсобственици – чрез удостоверение за наследници, чрез схеми от Имотния регистър, чрез нотариални актове. При наследствени имоти е препоръчително това да се направи чрез адвокат вещно право, за да не се пропусне наследник от странична линия или низходящ, за когото не се е знаело.

Погасява ли се по давност искът за съдебна делба

Не. Искът за прекратяване на съсобственост чрез съдебна делба не се погасява по давност. Съсобственикът може да го предяви по всяко време – и 10, и 30 години след възникване на съсобствеността.

Важно разграничение: отделните претенции за сметки (разходи за ремонт, подобрения, платени данъци) се погасяват по давност 5 години (за периодичните) или 3 години (за неустойки). Те могат да бъдат отхвърлени поради давност, дори когато самият иск за делба е допустим.

Как се завежда иск за съдебна делба

Компетентен съд – Районен съд по местонахождение на имота

Компетентен да разгледа иск за делба е Районният съд по местонахождението на имота. При делба на няколко имота, разположени в различни съдебни райони, ищецът избира един от компетентните съдилища.

Искова молба за съдебна делба – съдържание и приложения

Заедно с изпращането на искова молбаза съдебна делба до него, следва да бъде приложено удостоверение за смърт на наследодателя и за негови наследници, когато предмет на делбата ще бъде наследствен имот/имоти, както и други писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост и относимите към делбата обстоятелства, заедно с преписи за отсрещните страни. При необходимост трябва да се представят и удостоверение за наследници на наследодателя (при наследствена делба), документи, доказващи собствеността върху имотите (нотариални актове, договори и др.).

Документи за наследствена делба

Минималният набор документи при наследствена делба:

• Удостоверение за наследници (издава се от общината по последния постоянен адрес на наследодателя)
• Удостоверение за смърт на наследодателя
• Нотариални актове за всички имоти от делбената маса
• Схеми от Имотния регистър (издават се от Агенцията по вписванията)
• Данъчни оценки (от общината, за определяне на ориентировъчна стойност)
• Удостоверения за тежести (възбрани, ипотеки)
• Скици и кадастрални схеми
• При апартамент – удостоверение от етажния собственик за платените разходи

Вписване на исковата молба в Имотния регистър (чл. 112-114 ЗС)

Тъй като с решението по втората фаза (за извършване на делбата) се постановява прекратяване на съсобствеността, препращащите разпоредби на чл. 114, б „в“, чл. 112, б „з“ към чл. 112, б „а“ от ЗС предвиждат, че подлежат на вписване исковите молби за постановяване на решение, с което се изменя или прекратява вещно право, и с оглед приключващото съдебната делба решение следва, че исковите молби за делба подлежат на вписване. Т.е след постановяване на съдебното решение на делбата, същото ще има силата на нотариален акт (документ за собственост), след като бъде вписано в Имотния регистър към Агенцията по вписванията.

Първа фаза – Допускане на делбата

Съдебната делба протича в две фази. Първата фаза завършва с решение, с което се допуска делба, като съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

Какво решава съдът във фаза I

Във фаза I съдът изяснява трите основни въпроса:

1. Лица – кои са всички съделители и техните части (например: 3 наследника – син, дъщеря, съпруга – 1/4 + 1/4 + 1/2)
2. Имоти – кои конкретни имоти влизат в делбената маса
3. Дялове – каква идеална част получава всеки съделител

Привременни мерки – кой ползва имота до приключване

С постановяването на решението съдът може да постанови и привременни мерки или иначе казано, кой от съсобствениците ще се ползва от имуществото, обект на съдебната делба, до окончателното ѝ приключване във втора фаза, ако има такова основание. Привременните мерки са важни, когато има спор кой да ползва имота по време на делото. Съдът може да определи един от съделителите да ползва имота, като задължително постановява заплащане на обезщетение на останалите за лишаването им от ползване.

Обезщетение за лишаване от ползване

Размерът на обезщетението за лишаване от ползване се определя по пазарния наем на имота, в зависимост от дяловете. Пример: апартамент с пазарен наем 600 евро/месец, двама съделители по 1/2 – този, който ползва имота, дължи 300 евро/месец на другия, от момента на привременните мерки до приключване на делбата.

Може ли да се включват/изключват имоти от делбената маса

Следва да имате предвид, че обект на съдебна делба може да бъдат не само заявеното от ищеца имущество. Във връзка с последното, ако сте от ответниковата, тоест, насрещната страна, Вие и останалите съсобственици може да претендирате за включването или изключването от делбената маса на някои от имотите. Освен това, когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица – от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

Втора фаза – Извършване на делбата

С влизане в сила на решението за допускане на делбата, нейната първа фаза приключва и започва втората фаза от производството, която цели да извърши допуснатата делба. Освен реална подялба на съпритежаваното имущество, във втора фаза могат да бъдат разрешени и всички спорове, възникнали между съсобствениците по повод на неуредените сметки между тях.

Вещо лице – оценка и поделяемост на имота

В тази заключителна фаза, съдът може да подели имуществото по един от общо два възможни начина, в зависимост от това дали имуществото предмет на съдебната делба е поделяемо, в смисъла, който му придава закона. За да изследва този въпрос, съдът е длъжен дори и при липса на изрично искане от страните, да назначи вещо лице, което да отговори на този релевантен въпрос.

Поделяем е имот, който може да се раздели на реални дялове, без това да води до значителни преустройства или неудобства, и при спазване на строителните норми. Например, голям парцел може да е поделяем на два по-малки, докато един апартамент по правило е неподеляем.

Разделителен протокол – как се съставя

При съставянето на разделителния протокол, съдът се основава на заключението на вещото лице и относно целесъобразното разпределяне на имотите и тяхната оценка. Тя е от значение, за да се прецени съответствието между размера на квотата на съделителя в имуществената общност и стойността на имотите, включени в неговия дял. Разликата между размера на квотата и стойността на имотите, включени в дяла, се изравнява в пари. Изравняването създава парични вземания между съответните съделители.

Теглене на жребий vs разпределение по усмотрение

Ако имуществото е поделяемо, съдът ще състави разделителен протокол, въз основа на който след като изслуша страните по делото ще разпредели имуществото или чрез теглене на жребий, или ако последният се окаже твърде неудобен за подялбата на имуществото, чрез разпределение по вътрешно убеждение и усмотрение на самия съдия.

Уравняване в пари – кога и как

Когато дяловете по стойност се различават от квотите (например един съделител получава апартамент от 60 000 евро, а дялът му е 50 000 евро), разликата от 10 000 евро се уравнява в пари – той дължи тази сума на останалите съделители, пропорционално на техните квоти.

Делба на неподеляемо жилище – специалната процедура

Кога имот се счита за неподеляем

Има и хипотеза, при която се иска извършването на съдебна делба на неделим имот. Когато се окаже, че имуществото, предмет на съдебната делба, е неподеляемо, съдът ще изнесе имотът на публична продан с възможност всеки един от съделителите да участва в нея и в зависимост от най-високата предложена цена на проданта да се определи едноличен собственик на имота. Получените от проданта суми се разпределят между съделителите, съобразно с техните дялове. Важно е да се знае, че съсобствеността се прекратява с извършването на проданта, а не с изнасянето на имота на продан.

Възлагане на неподеляемо жилище на един съделител

Важно! Съществува и специална процедура за възлагане на неподеляемо жилище на един от съделителите, ако той отговаря на определени условия (например живял е в него при откриване на наследството и няма друго жилище), като дяловете на останалите се уравняват с пари. Искането за възлагане трябва да се направи най-късно в първото заседание след допускане на делбата, а ако паричното уравнение не се плати в 6-месечен срок, решението за възлагане се обезсилва и имотът се изнася на публична продан.

6-месечен срок за парично уравняване

Този срок е преклузивен – не може да бъде продължен от съда по молба на съделителя, получил възлагането. Ако в 6-те месеца не е заплатил цялата сума на останалите съделители, възлагането се обезсилва автоматично и имотът се продава на публичен търг.

Какво става при неплащане – публична продан

Публичната продан се извършва по реда на ГПК – чрез съдебен изпълнител, с обявяване, с възможност всеки (включително самите съделители) да участва в наддаване.

Публична продан – процедура и разпределение на сумите

След приключване на проданта и определяне на купувача, постъпилата сума:

1. Се приспадат разноските по проданта (публикации, оценка, възнаграждение на съдебния изпълнител)
2. Се удовлетворяват евентуални тежести (ипотеки, възбрани)
3. Остатъкът се разпределя между съделителите съобразно техните дялове

Сметки между съделителите – какво може да се претендира

Освен реална подялба, във втора фаза могат да бъдат разрешени и всички спорове, възникнали между съсобствениците по повод на неуредените сметки между тях.

Разходи за ремонт, данъци, подобрения

Това могат да бъдат претенции на един или някои от съсобствениците във връзка с разходи, които те са извършили за подобряване или запазване на общия имот. Могат да се предявяват само вземания, свързани с общността (напр. разходи за ремонт, платени данъци за целия имот), а не лични задължения между съделителите.

Срок за предявяване – до първото заседание във втора фаза

Срокът за предявяването на тези претенции е до първото по делото заседание във втора фаза и ако същите не бъдат изложени дотогава, по-късното им предявяване пред съда става невъзможно. Претенциите трябва да се заявят най-късно в първото заседание след допускане на делбата.

Това е най-честата грешка на съделители без адвокат – пропускане на този преклузивен срок, след който претенцията за десетки хиляди евро ремонт става невъзможна за предявяване в същото дело.

Какви доказателства се изискват

Трябва да се представят доказателства за направените разходи (фактури, разписки, свидетелски показания). Идеално:

• Фактури с ДДС номер и име на изпълнителя
• Разписки за получени суми
• Платежни нареждания от банка
• Договори за услуги (ремонт, поддръжка)
• Удостоверения от общината за платени местни данъци
• Свидетелски показания – допълнително, когато липсват документи

Давност на отделните претенции (5 години)

Отделните претенции за сметки се погасяват по давност – 5 години за периодичните вземания (платен данък, разходи за поддръжка) и общата 5-годишна давност за неустойки и лихви. Ако съделителят е платил ремонт преди 7 години и другият съделител повдигне възражение за давност – претенцията се отхвърля.

Разноски при съдебна делба

Различните видове разноски при съдебна делба, които се дължат по извършването на делба, включват държавна такса, заплатените възнаграждения за вещи лица, заплатените адвокатски възнаграждения, снабдяване с писмени доказателства, документи и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Въпросът за разноски при съдебна делба се разрешава във втората фаза на делбата.

За да се ориентирате в очакваните разходи, ето основните неща:

• Държавна такса към съда: 4% от стойността на всеки дял – заплаща се след приключване на производството
• Държавна такса за вписване: 0,1% от стойността на иска (но минимум 5,11 евро)
• Възнаграждение за вещо лице: Обикновено между 300 и 500 евро, в зависимост от сложността на оценката
• Адвокатско възнаграждение: Минимум 750 евро за всяка от двете фази на делбата, като сумата нараства в зависимост от стойността на имота и пазарната му оценка

Практически съвет: Ако постигнете съдебна спогодба с останалите съделители преди съставянето на разделителния протокол, държавната такса към съда намалява наполовина – на 2% върху стойността на всеки дял. Това може да спести значителни средства.

Държавна такса към съда

Следва да имате предвид, че за да бъде сезиран съдът в производството по съдебна делба се дължи държавна такса към бюджета на съответния съд, която съгласно ТАРИФАТА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял.

Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство.

Пример: За дял на стойност 50 000 евро, дължимата държавна такса е 4% или 2000 евро. Ако обаче се постигне спогодба, таксата ще бъде 2% или 1000 евро.

Държавна такса за вписване

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 5,11 евро; когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение №2 към ЗМДТ.

Прилагайки тази разпоредба с оглед горе изтъкнатите особености на исковата молба за делба, то вписването ѝ следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 5,11 евро, тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение.

Възнаграждение за вещо лице (300-500 евро)

Възнаграждението на вещото лице се определя от съда. Реалният диапазон в практиката:

• 300-400 евро – единичен апартамент, стандартна оценка
• 400-600 евро – къща с двор, няколко имота
• 600-1000 евро – сложни казуси (няколко имота в различни населени места, оценка на поделяемост, специализирани експертизи – строителна, агрономическа)

Вещото лице се плаща преди или в началото на втора фаза – без платено възнаграждение експертизата не започва.

Адвокатско възнаграждение (от 750 евро)

За всичко свързано с воденето на производство за съдебна делба, препоръчваме да си наемете добър адвокат вещно право, за да не оставяте Вашите интереси в случайни ръце. Предвид спецификата и сложността на съдебната делба, адвокатската помощ ще Ви гарантира запазването на вашите законни права в производството пред съда.

Конкретната адвокатска услуга включва изготвяне на исковата молба, представителство в двете фази на делото, предявяване на претенции за сметки и защита срещу такива, както и съдействие при евентуална публична продан. Минималното адвокатско възнаграждение за всяка от двете фази на делбата е 750 евро, като сумата се договаря свободно и обикновено е по-висока в зависимост от стойността на имота и фактическата сложност на казуса.

Разпределение на разноските (чл. 78 ГПК)

Съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост.

При липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат вещно право. Ако е налице оспорване на едно от горните основания, то понасянето на разноските от всеки съделител ще се извърши по правилата на чл. 78 от ГПК.

Ориентировъчна таблица при дял от 50 000 евро

Забележка: разноските се разпределят между съделителите съгласно техните дялове.

Колко време отнема съдебната делба

Продължителността на съдебната делба варира значително в зависимост от сложността на казуса, броя съделители и това дали се постига съдебна спогодба.

Фактори, които влияят на продължителността

• Брой съделители – 2 съделители се призовават бързо, 10 с адреси в чужбина – месеци
• Брой имоти – един апартамент е бърз, 5 имота с различна поделяемост е бавно
• Наличие на спорове – по поделяемост, по дялове, по изключване на имоти от масата
• Оспорване на заключението на вещото лице – може да доведе до втора експертиза
• Иск за възлагане на неподеляемо жилище – добавя процедурни стъпки
• Претенции за сметки – фактическата експертиза може да удължи делото с 6-12 месеца

Средна продължителност в практиката

Типично времетраене в практиката на кантората: от завеждане на иска до влязло в сила решение във втора фаза минават около година и половина – две.

Как да ускорите процеса – съдебна спогодба

Най-бързият път е съдебна спогодба във втора фаза – преди съставянето на разделителния протокол. Спогодбата има сила на присъдено нещо (не може да се обжалва) и съкращава процеса с месеци, като едновременно намалява държавната такса от 4% на 2%.

Съдебна спогодба – как да избегнете продължителен процес

Кога е възможна съдебна спогодба

Съдебна спогодба може да бъде сключена във всеки момент от производството – от първото заседание на фаза I до преди съставянето на разделителния протокол във фаза II. След съставянето му – спогодбата вече не намалява таксата (остава 4%).

Предимства (държавна такса 2% вместо 4%)

• Държавна такса 2% вместо 4% – при дял 50 000 евро = спестяване 1 000 евро
• Съкращаване на делото с месеци до година
• По-ниски адвокатски разноски – делото приключва в по-кратък период
• Запазване на отношенията между съсобствениците – особено важно в наследствени казуси, където страните са роднини

Какво може да се договори в спогодбата

В съдебната спогодба съделителите могат да:

• Разпределят имотите по взаимно желание (не чрез жребий)
• Уговорят конкретна сума за парично уравняване
• Определят кой как ще плати разноските
• Приемат дяловете
• Сключат плащания на вноски (с ипотечна тежест върху имота до пълно плащане)

Действие на спогодбата – сила на присъдено нещо

Съдебната спогодба се одобрява от съда с определение и има сила на присъдено нещо – не може да бъде обжалвана с въззивна жалба. Тоест тя ще ви служи след това като документ за собственост. Може да се атакува само с иск за нищожност при крайни основания (измама, нарушение на закон).

Роля на адвоката при съдебна делба – защо е важен

Предвид спецификата и сложността на съдебната делба, адвокатската помощ ще Ви гарантира запазването на вашите законни права в производството пред съда.

На етап подготовка на исковата молба

Адвокатът:

• Установява пълния кръг съсобственици (важно – води до нищожност при пропуск)
• Събира доказателства за собствеността (нотариални актове, схеми, удостоверения)
• Формулира иска с правилно описание на имотите и дяловете
• Преценява дали да се поиска възлагане на неподеляемо жилище – и на кое заседание
• Осигурява вписване на исковата молба в Имотния регистър

В първата фаза – защита на правата за частите и имотите

В първата фаза по допускане на делбата, адвокатът защитава:

• Правилното определяне на идеалните части на всеки съделител
• Включване/изключване на имоти от делбената маса
• Искане за привременни мерки (кой ползва имота) и обезщетение за лишаване от ползване
• Оспорване на твърдения на насрещната страна за собственост върху имоти, които не са в масата

Във втората фаза – претенции за сметки и възражения срещу разделителния протокол

В извършителната фаза адвокатът:

• Подготвя и предявява претенциите за сметки в преклузивния срок до първото заседание
• Събира доказателствата (фактури, разписки, свидетели)
• Оспорва заключението на вещото лице при необходимост – искане за нова/допълнителна експертиза
• Защитава правото на възлагане или се противопоставя на искане за възлагане от другата страна
• Възразява срещу разделителния протокол при нарушения на стойностната пропорция

При публична продан – участие и защита на интересите

При публична продан адвокатът:

• Подготвя наддавателното предложение на съделителя-купувач
• Осигурява обезпечение на наддаването (задатък)
• Следи разпределението на сумата от проданта между съделителите
• Защитава срещу оспорване на проданта от недобросъвестна страна

Защо да изберете ADVO.BG за съдебна делба в София

Адвокатска кантора „Благоев и Чолаков“ предоставя специализирана правна помощ по съдебна делба на недвижими имоти в София и страната. Отговорен адвокат за вещно и наследствено право в кантората е адв. Никола Благоев, САК – член на Софийска адвокатска колегия, завършил юридически факултет на НБУ, с експертиза по вещно, наследствено и данъчно право.

20 + – брой водени производства по съдебна делба, включително казуси с възлагане на неподеляемо жилище и публична продан.

Нашият подход включва пълна процесуална защита в двете фази, предявяване на претенции за сметки в преклузивния срок, защита при публична продан и участие в наддаванията. Всеки случай е различен и изисква индивидуална стратегия.

За индивидуална правна консултация по съдебна делба или прекратяване на съсобственост:

Информацията в статията е актуална към 22.05.2026 г. и има образователен характер. Това не представлява правна консултация. Нормативната уредба се променя. За конкретен случай на съдебна делба или прекратяване на съсобственост се свържете с advo.bg за индивидуална правна защита – kantora@advo.bg, +359 87 908 99 88.

(От адв. Никола Благоев, САК | Специалности: недвижими имоти, търговско, административно, данъчно и банково право | Публикувано: 06.02.2023 г. | Обновено: 22.05.2026 г.)