В случаите, в които съсобствениците не могат да постигнат съгласие как да поделят общото си имущество се стига до способът на съдебната делба. Последният е въздигнат от закона в правото на всеки съделител да иска противно да волята на останалите съделители и въпреки съглашението им за това, да иска прекратяване на съсобствеността по съдебен ред чрез извършването на съдебна делба на имот и отговарящо на това право задължение на всеки съсобственик да се съобрази с допусната от съда делба между съделителите.
Това е особено исково производство, което подобно на доброволната делба изисква участието на всички съсобственици, защото извършването ѝ без да са призовани всички съсобственици в съдебното производство, опорочава нейното действие и я прави нищожна в отговор на което неучаствалият съсобственик има право да предяви повторно иск за делба.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД СЪДА
Този иск не е скрепен със срок и всеки съделител може да го предяви независимо кога и на какво основание е възникнала собствеността. Поради характера му на особено производство е препоръчително страните в него да бъдат представлявани от добър и опитен адвокат вещно право, тъй като същото крие особености, изискващи знания и умелост.
Компетентен да разгледа иск за делба е Районният съд по местонахождението на имота. Заедно с изпращането на искова молба до него, следва да бъде приложено удостоверение за смърт на наследодателя и за негови наследници, когато предмет на делбата ще бъде наследствен имот/имоти, както и други писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост и относимите към делбата обстоятелства, заедно с преписи за отсрещните страни.
Следва да имате предвид, че обект на съдебна делба може да бъдат не само заявеното от ищеца имущество. Във връзка с последното, ако сте от ответниковата, тоест, насрещната страна, Вие и останалите съсобственици може да претендирате за включването или изключването от делбената маса на някои от имотите. Освен това, когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица – от друга не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.
Съдебната делба протича в две фази. Първата фаза завършва с решение, с което се допуска делба, като съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник/съделител. С постановяването на решението съдът може да постанови и привременни мерки или иначе казано, кой от съсобствениците ще се ползва от имуществото, обект на съдебната делба, до окончателното ѝ приключване във втора фаза.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ФАЗА НА СЪДЕБНА ДЕЛБА
С влизане в сила на решението за допускане на делбата, нейната първа фаза приключва и започва втората фаза от производството, която цели да извърши допуснатата делба. Освен реална подялба на съпритежаваното имущество, във втора фаза могат да бъдат разрешени и всички спорове, възникнали между съсобствениците по повод на неуредените сметки между тях.
Това могат да бъдат претенции на един или някои от съсобствениците във връзка с разходи, които те са извърши за подобряване или запазване на общия имот. Срокът за предявяването на тези претенции е до първото по делото заседание във втора фаза и ако същите не бъдат изложени дотогава, по- късното им предявяване пред съда става невъзможно.
В тази заключителна фаза, съдът може да подели имуществото по един от общо двата възможни начина, в зависимост от това дали имуществото предмет на съдебната делба е поделяемо, в смисъла, който му придава закона. За да изследва този въпрос, съдът е длъжен дори и при липса на изрично искане от страните, да назначи вещо лице, което да отговори на този релевантен въпрос.
При съставянето на разделителния протокол, съдът се основава на заключението на вещото лице и относно целесъобразното разпределяне на имотите и тяхната оценка. Тя е от значение, за да се прецени съответствието между размера на квотата на съделителя в имуществената общност и стойността на имотите, включени в неговия дял. Разликата между размера на квотата и стойността на имотите, включени в дяла, се изравнява в пари. Изравняването създава парични вземания между съответните съделители.
Ако имуществото е поделяемо, съдът ще състави разделителен протокол, въз основа на който след като изслуша страните по делото ще разпредели имуществото или чрез теглене на жребий, или ако последният се окаже твърде неудобен за подялбата на имуществото, чрез разпределение по вътрешно убеждение и усмотрение на самия съдия.
Съдебна делба на неделим имот
Има и хипотеза, при която се иска извършването на съдебна делба на неделим имот. Когато се окаже, че имуществото, предмет на съдебната делба е неподеляемо, съдът ще изнесе имотът на публична продан с възможност всеки един от съделителите да участва в нея и в зависимост от най- високата предложена цена на проданта да се определи едноличен собственик на имота. Получените от проданта суми се разпределят между съделителите, съобразно с тейните дялове. Важно е да се знае, че съсобствеността се прекратява с извършването на проданта, а не с изнасянето на имота на продан.
РАЗНОСКИ ПРИ СЪДЕБНА ДЕЛБА
Различните видове разноски при съдебна делба, които се дължат по извършването на делба включват държавна такса, заплатените възнаграждения за вещи лица, заплатените адвокатски възнаграждения, снабдяване с писмени доказателства, документи и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Въпросът за разноски при съдебна делба се разрешава във втората фаза на делбата.
Държавна такса към съда
Следва да имате предвид, че за да бъде сезиран съдът в производството по съдебна делба се дължи държавна такса към бюджета на съответния съд, която съгласно ТАРИФАТА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е в размер на 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял.
Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство.
Държавна такса за вписване на искова молба за съдебна делба на имот към Агенцията по вписвания
Тъй като с решението по втората фаза (за извършване на делбата) се постановява прекратяване на съсобствеността, препращащите разпоредби на чл. 114, б „в”, чл. 112, б „з” към чл. 112, б.„а” от ЗС предвиждат, че подлежат на вписване исковите молби за постановяване на решение, с което се изменя или прекратява вещно право, и с оглед приключващото съдебната делба решение следва, че исковите молби за делба подлежат на вписване. Т.е след постановяване на съдебното решение на делбата, същото ще има силата на нотариален акт (документ за собственост), след като бъде вписано в Имотния регистър към Агенцията по вписванията.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10 лв; когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение №2 към ЗМДТ.
Прилагайки тази разпоредба с оглед горе изтъкнатите особености на исковата молба за делба, то вписването й следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10 лв., тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение.
Разпределение на разноските между съделителите
Съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост.
При липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат вещно право. Ако е налице оспорване на едно от горните основания, то понасянето на разноските от всеки съделител ще се извърши по правилата на чл. 78 от ГПК.
Адвокат вещно право
За всичко свързано с воденето на производство за съдебна делба, препоръчваме да си наемете добър адвокат вещно право, за да не оставяте Вашите интереси в случайни ръце. Предвид спецификата и сложността на съдебната делба, адвокатската помощ ще Ви гарантира запазването на вашите законни права в производството пред съда.
