Регистрация по ДДС

Какво се промени от 01.01.2026 г. в регистрацията по ДДС

С влизането на еврото в България и приемането на ДВ бр. 115/30.12.2025 г. са въведени две съществени промени: 

1. Нов праг за задължителна регистрация по ДДС – 51 130 евро годишен оборот (чл. 96, ал. 1 ЗДДС)
2. Нова Глава 21б ЗДДС със специални режими за малки и средни предприятия (SME) – чл. 168д-168е (транспониране на Директива (ЕС) 2020/285)

💡 Забележка: ДДС идентификационният номер НЕ се променя при въвеждането на еврото – остава във формата „BG“ + ЕИК (чл. 94, ал. 2 ЗДДС).

Нов праг за регистрация по ддс 51 130 евро (чл. 96 ЗДДС)

Преди 01.01.2026 г. прагът беше 100 000 лв., достигнат за последните 12 месеца. От тази дата всички парични стойности в ЗДДС се изразяват в евро. Новият праг 51 130 евро е директното еквивалентно изражение, закотвено към Глава 21б за SME регистрация.

⚠️ Внимание: Повечето онлайн източници (блогове на счетоводни кантори, дори AI Overview на Google) все още показват стария праг от 100 000 лв. или 50 000 лв. Единственият актуален официален източник е страницата на НАП за регистрация по ЗДДС.

Нова Глава 21б ЗДДС: SME режими (чл. 168д-168е)

Глава 21б въвежда два отделни режима за малки предприятия (транспониране на Директива (ЕС) 2020/285):

• Национален SME режим (чл. 168д, ал. 1-2 ЗДДС) – за лица с годишен оборот в България до 51 130 евро
• Съюзен SME режим (чл. 168е, ал. 1-3 ЗДДС) – за лица, чийто годишен оборот в България е до 51 130 евро И чийто общ годишен оборот в целия Европейски съюз не надвишава 100 000 евро (чл. 284 Директива 2006/112/ЕО)

Тези режими дават възможност на малките фирми да работят без ДДС регистрация при точно определени прагове.

Важно: няма преходно правило за 2025 г.

Ако Вашата фирма е имала оборот над 100 000 лв. (≈ 51 129 евро) през 2025 г., това НЕ води автоматично до задължение за регистрация от 01.01.2026 г. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС липсва изрична разпоредба в този смисъл. Новите правила по чл. 96 ЗДДС влизат в сила от 01.01.2026 г. и се прилагат занапред – задължение възниква едва когато оборотът за текущата календарна 2026 г. надвиши 51 130 евро.

Какво е ДДС (Данък добавена стойност) ? 

ДДС е косвен данък, който се заплаща от крайния потребител при покупка на услуги и стоки. Той се начислява единствено върху добавената стойност на един продукт. Същия се дължи при определени условия, които се обобщават по следния начин:

• Доставчикът да е регистриран по Закона за ДДС;
• Да е осъществена продажба на услуга или стока;

Доставките, при които трябва да бъде начислен данък добавена стойност се наричат облагаеми доставки. Така, ако вашата фирма е регистрирана по ЗДДС и продавате стоки и услуги в България, то е задължително да начислявате данък добавена стойност върху цените на вашите стоки и услуги. ДДС се формира като сбор от данъчната основа и данъчната ставка и е в размер на 20%. Ако сте сте зъболекар и един преглед при вас струва 100 евро и сте регистриран по ЗДДС, пациентите (клиентите) ще трябва да заплащат 120 евро.

Следователно всеки месец, при подаването на месечната декларация по ДДС, вашата фирма ще трябва да внесе тези 20 евро по сметка на НАП.

Видове регистрация по ДДС

ЗДДС познава четири основни хипотези за регистрация. Всяка има свои срокове, условия и правни последици.

Задължителна регистрация по ДДС (чл. 96)

От 01.01.2026 г. задължителна регистрация възниква, когато облагаемият оборот за текущата календарна година премине прага от 51 130 евро (чл. 96, ал. 1 ЗДДС). Срок за подаване на заявление: 7 дни след датата, на която е достигнат прагът (чл. 96, ал. 6 ЗДДС).

Доброволна регистрация по ДДС (чл. 100)

Доброволна регистрация е възможна независимо от оборота. Фирмата подава заявление по чл. 101 ЗДДС, без да е длъжна да се регистрира. Чест случай: нова фирма с основни клиенти и доставчици, които са регистрирани по ДДС, желае право на данъчен кредит още от началото.

Регистрация по инициатива на НАП (чл. 102)

НАП може служебно да регистрира лице, което е било длъжно да се регистрира, но не е подало заявление навреме. Регистрацията влиза в сила от датата, на която НАП установи обстоятелството. Тази хипотеза често води до санкции по чл. 178 ЗДДС и задължение за плащане на ДДС, който е трябвало да се начислява по доставките.

Специални случаи

• ВОП – Вътреобщностно придобиване (чл. 99): задължителна регистрация при достигане на 10 000 евро ВОП от друга държава членка на ЕС.
• Получаване или предоставяне на услуги от/към ЕС (чл. 97а): задължителна регистрация преди извършване на сделката, независимо от сумата.
• Търговия с нови транспортни средства и акцизни стоки  – специфични хипотези.

Нов праг 51 130 евро – как се изчислява оборотът

Разликата между това, което влиза в облагаемия оборот, и това, което НЕ влиза, често решава дали трябва да се регистрирате задължително.

Какво влиза в облагаемия оборот

• Данъчната основа на облагаемите доставки, които извършвате
• Стойността на освободените доставки на недвижими имоти (чл. 45 ЗДДС) и финансовите услуги (чл. 46) – при определени условия
• Получени авансови плащания по бъдещи облагаеми доставки
• Износ към страни извън ЕС (с нулева ставка – все пак е облагаема доставка)

Какво НЕ влиза в облагаемия оборот

• Доставки извън обхвата на ЗДДС (напр. доставки на недвижими имоти за лични нужди от ФЛ, което не е данъчно задължено лице)
• Продажба на дълготрайни активи (с изключения – вижте чл. 96, ал. 3)
• Освободени доставки, които изрично са изключени от оборота по закон

Годишен оборот (нов режим) vs. rolling 12 месеца (стар режим)

Това е фундаментална промяна от 01.01.2026 г.:

• Нов режим (от 01.01.2026 г.): Облагаемият оборот се изчислява на база календарна година (чл. 96, ал. 1 ЗДДС; чл. 168в, ал. 1 ЗДДС). Задължение за регистрация възниква едва когато годишният оборот за текущата календарна година надвиши 51 130 евро.
• Стар режим (до 31.12.2025 г.): Оборотът се изчисляваше за последните 12 последователни месеца преди текущия – т.нар. „rolling“ период. Това е потвърдено от трайната съдебна практика на Върховния административен съд (напр. Решение № 9251 от 27.06.2012 г. по адм.д. 12607/2011; Решение № 13630 от 31.10.2012 г. по адм.д. 893/2012).

Практическа последица: При новия режим задължение за регистрация вече не може да възникне в средата на годината, освен ако прагът не бъде надвишен в рамките на същата календарна година.

SME режими (Глава 21б ЗДДС) – новото от 2026 г.

Двата режима от Глава 21б (чл. 168д-168е) дават възможност на малки предприятия да не се регистрират по ДДС, дори когато извършват доставки към клиенти в ЕС.

Национален SME режим (чл. 168д)

За фирми с годишен оборот в България ≤ 51 130 евро. Тези фирми са освободени от задължение за регистрация по ДДС. Режимът се прилага автоматично – правото за прилагането му се счита за упражнено, когато лицето не е регистрирано по общия ред по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 ЗДДС (чл. 168д, ал. 4 ЗДДС).

⚠️ Важно: НЕ се изисква подаване на специално уведомление в НАП, нито водене на отделна „опростена документация“. Следете само при превишаване на прага → възниква задължителна регистрация по общия ред.

Съюзен SME режим (чл. 168е)

За български фирми, които продават в ЕС без ДДС. Изисква двоен праг:

• Оборот в България ≤ 51 130 евро
• Общ оборот в ЕС ≤ 100 000 евро (сума от оборотите във всички държави членки)

Режимът избягва задължителна регистрация по ДДС във всяка държава членка, в която фирмата има клиенти.

⚠️ Важно – Съюзният SME режим НЕ се прилага автоматично. За разлика от националния режим по чл. 168д, за ползване на съюзния режим данъчно задълженото лице трябва да подаде предварително заявление за регистрация до НАП и да получи специален идентификационен номер с наставка „-EX“ (чл. 168ж, ал. 1 и ал. 11 ЗДДС). Без подадена регистрация и издаден „-EX“ номер режимът не поражда действие в другите държави членки. Това е ключова разлика от националния SME режим, който се прилага автоматично.

Как да изберете подходящия режим

Изборът зависи от:

1. Структура на клиентите – ако клиентите са регистрирани по ДДС, доброволна регистрация често е по-изгодна (право на данъчен кредит)
2. Планиран растеж – ако очаквате превишаване на прага в следващите 6-12 месеца, по-добре се регистрирайте предварително
3. Отрасъл – в IT и консултациите SME режимът често е подходящ; в търговия с ДМА – обикновено не

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Процедура за регистрация по ДДС стъпка по стъпка

Необходими документи

Съгласно чл. 101 ЗДДС и указанията на НАП, се подават:

• Заявление по образец – Приложение № 1 към ППЗДДС (чл. 74, ал. 1 ППЗДДС)
• Справка за облагаемия оборот

⚠️ Важно несъответствие закон-правилник: Макар новият чл. 96 ЗДДС да въвежда годишен оборот от 01.01.2026 г., действащата редакция на чл. 74, ал. 2, т. 1 ППЗДДС все още формално изисква справка за последните 12 месеца преди текущия. Докато ППЗДДС не бъде актуализиран, препоръчително е да се следват актуалните указания на НАП към момента на подаване.

⚠️ НЕ се изискват стандартно (често срещано погрешно схващане): – Удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър – проверява се служебно от НАП – Фактури, банкови извлечения, договори – прилагат се само ако бъдат изрично изискани от НАП в хода на проверката

Заявление по чл. 101 ЗДДС – как се попълва

Заявлението съдържа:

• Идентификационни данни на лицето (ЕИК, адрес на управление)
• Основание за регистрация (задължителна / доброволна / специален случай)
• Информация за облагаемия оборот
• Декларация за достоверност

Подаване в НАП

• Електронно – чрез портала на НАП с КЕП (квалифициран електронен подпис) или ПИК
• На хартия – в Териториалната дирекция на НАП по седалище на фирмата

Срокове

• Подаване на заявление: 7 дни от надвишаване на прага (чл. 96, ал. 6 ЗДДС)
• Срок за произнасяне на НАП: до 7 дни от подаване на заявлението (чл. 101, ал. 6 ЗДДС) – с акт за регистрация или отказ
• Издаване на удостоверение: веднага след положително решение

Удостоверение за регистрация по ДДС

След положително решение НАП издава акт за регистрация по ЗДДС и удостоверение. Датата на регистрация е денят на връчване на акта. От тази дата фирмата е длъжна да начислява ДДС по всички облагаеми доставки.

Кога е изгодно да се регистрирате доброволно

Доброволната регистрация често се подценява, но в определени случаи е стратегически изгодна:

• Работа с регистрирани фирми – клиентите Ви приспадат ДДС, което не увеличава крайната им цена
• Право на данъчен кредит върху всички покупки (суровини, стоки, услуги)
• Авансов ДДС при регистрация – можете да приспаднете ДДС върху налични активи (стоки, ДМА)
• По-добро впечатление пред бизнес партньори (фирма с ДДС номер често е възприемана като по-утвърдена)

Рискове от доброволна регистрация

• Административна тежест – месечни/тримесечни справки-декларации
• Глоби при пропуснат срок на декларация (чл. 179, чл. 180 ЗДДС)
• Задължение за начисляване на ДДС по всички доставки → може да оскъпи крайната цена за клиенти-физически лица

Кога НЕ е изгодно – критичен анализ

В адвокатската ни практика често срещаме клиенти, които бързат да се регистрират по ДДС без да са анализирали конкретната си ситуация. Ето случаите, в които не препоръчваме доброволна регистрация:

1. Клиенти предимно физически лица – крайните купувачи не приспадат ДДС, така че Вашата цена става с 20% по-висока от неригистрирани конкуренти
2. Малък оборот и ниска маржа – административните разходи за счетоводство при регистрирана фирма често превишават данъчния кредит
3. Предстои дерегистрация по реорганизация – регистрацията + дерегистрацията в кратък период водят до сложни данъчни последици

Фирма по SME режим с устойчив оборот под 51 130 евро – SME режимът по чл. 168д е по-прост и по-изгоден

Възстановяване на ДДС – как и кога

Регистрираните лица имат право на данъчен кредит (чл. 69-71 ЗДДС) – приспадане на ДДС, платено при покупки, от ДДС, начислен при продажбите.

Право на данъчен кредит

• Възниква за доставки, пряко или косвено свързани с облагаемата Ви дейност
• Изключения: представителни разходи, леки автомобили (с ограничения), недвижими имоти за лично ползване
• Документира се с фактура с валиден ДДС номер на доставчика

Процедура за възстановяване (чл. 92)

Когато в данъчен период (месец/тримесечие) начисленият ДДС е по-малък от данъчния кредит, разликата може да бъде:

• Прихваната срещу бъдещи задължения
• Възстановена от бюджета – подава се декларация с искане за възстановяване

Срокове на НАП

• Стандартен срок: до 30 дни след подаване на искането
• При предварителен контрол (ревизия): до 4 месеца

При данъчна ревизия препоръчваме адвокатска защита – вижте данъчна ревизия.

Дерегистрация по ДДС

Дерегистрацията е процесът на заличаване на регистрацията по ДДС. ЗДДС познава доброволна и задължителна дерегистрация.

Доброволна дерегистрация

Възможна е при:

• Спад на оборота под определен праг за определен период (чл. 108)
• Преустановяване на дейността
• Ликвидация на дружеството

Задължителна дерегистрация

НАП служебно дерегистрира лице при:

• Заличаване от ТР
• Смърт на физическото лице
• Установяване, че липсват условията за регистрация

Срокове и последици

• При дерегистрация възниква задължение за начисляване на ДДС върху наличните активи (стоки, ДМА) – това често е голяма неочаквана сума
• Последен данъчен период приключва на датата на дерегистрация. Последната справка-декларация се подава в общия срок по чл. 125, ал. 1 ЗДДС – до 14-о число на месеца, следващ месеца на дерегистрацията

OSS и IOSS – трансгранична търговия в ЕС

За фирми, които продават онлайн към физически лица в други държави членки, съществуват опростени режими за ДДС.

OSS режим – праг 10 000 евро

OSS (One Stop Shop) позволява деклариране и плащане на ДДС за всички B2C продажби в ЕС чрез единна декларация в държавата членка на установяване. Важи при:

• Превишаване на прага 10 000 евро общо за всички B2C продажби в ЕС
• Избор да се ползва OSS вместо отделна регистрация във всяка държава членка

Режимът е регламентиран в чл. 156 ЗДДС и свързаните разпоредби от Глава 18. Прагът 10 000 евро е общ за всички B2C продажби в ЕС (telecom, broadcasting, електронни услуги и дистанционни продажби на стоки).

IOSS за внос до 150 евро

IOSS (Import One Stop Shop) се прилага при внос на стоки от трети страни до стойност 150 евро с крайни клиенти физически лица в ЕС. Опростява деклариране на вноса и ДДС.

Санкции при пропуснат срок за регистрация

Пропускането на срока за задължителна регистрация води до глоби по чл. 178 ЗДДС и задължение за плащане на ДДС, който е трябвало да бъде начислен.

Глоби по чл. 178 ЗДДС

⚠️ Важно: Размерите на глобите и имуществените санкции в ЗДДС остават в лева (не са превалутирани в евро при въвеждането на еврото).

• Чл. 178, ал. 1 ЗДДС – За неподаване на заявление за регистрация в срок: глоба от 500 до 5 000 лв. (≈ 256-2 557 евро)
• Чл. 180, ал. 1 ЗДДС – За неначислен данък (когато лицето е било длъжно, но не се е регистрирало): санкция в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. (≈ 256 евро)
• При повторно нарушение: двойна санкция

Как да се защитите при пропуснат срок

В адвокатската ни практика сме защитавали клиенти в десетки казуси за пропуснат срок. Ключови стъпки:

1. Самостоятелно подайте заявление веднага, щом осъзнаете пропуска – това намалява риска от по-тежки санкции
2. Съхранете доказателства за причината на пропуска (болест, форсмажор, обективна невъзможност)
3. Възражение срещу АУАН – при получаване на акт за административно нарушение, възражението трябва да се подаде в 3-дневен срок от връчването
4. Обжалване на наказателното постановление – 14-дневен срок пред районния съд

Ако Ви е връчен акт или наказателно постановление, незабавно се консултирайте с адвокат по данъчно право.

Защо да изберете ADVO.BG за данъчни въпроси

Адвокатска кантора Благоев и Чолаков предоставя специализирана правна помощ по всички въпроси на ДДС и данъчното право в София и цяла България.

Адв. Никола Благоев – специалист по данъчно право, член на Софийска адвокатска колегия (САК), с магистърска степен по право от Нов български университет. Експертиза в:

• Данъчно, административно и банково право
• Регистрация и дерегистрация по ДДС
• Защита пред НАП – ревизии, ревизионни актове, обжалване
• SME режими и международно данъчно планиране

В практиката ни сме консултирали над 50 клиенти по въпросите на ДДС регистрация, с акцент върху малки и средни предприятия, IT сектор и трансгранична търговия.

Свържете се с нас за безплатна първоначална оценка на Вашия казус: контакти

(Информацията е актуална към 22.04.2026 г. Нормативната уредба се променя – за конкретен случай потърсете индивидуална правна консултация. Този материал не представлява правен съвет.)